ШЕСТ ВРАНИ

— Копеленце гадно! — възкликна той.

— Какво има, шефе?

Ролинс държеше ланеца си. На мястото на инкрустирания с диаманти часовник висеше репичка.

— Онова дребно лайно… — А после му хрумна друго. Посегна за портфейла си. Нямаше го. Както и иглата за вратовръзката, келската монета, която носеше за късмет на врата си, и златните катарами на обувките. За миг се изкуши да провери и пломбите на зъбите си.

— Преджобил ви е? — попита невярващо Доти.

Никой не хързулваше Пека Ролинс. Никой не дръзваше. Но Брекер определено го беше хързулнал и Ролинс се запита дали това не е само началото.

— Доти — каза той, — май ще е добре да кажем по една молитва за Ван Ек.

— Мислите, че Брекер може да го надвие?

— Малко вероятно е, но ако не си отваря очите на четири, нашият търговец може сам да си надене въжето на шията и да връчи свободния му край в ръцете на Брекер. — Ролинс въздъхна. — Да се надяваме, че Ван Ек ще убие момчето.

— Защо?

— Защото иначе ще трябва да го направя аз.

Ролинс стегна възела на осиротялата си вратовръзка и тръгна към залата на казиното. Проблемът с Каз Брекер щеше да почака. Сега на дневен ред беше поредната печалба.