Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
Турецки веднага обясни защо така се е зарадвал на находката и каза, че спешно трябва да се свърже по телефона. Хем ще му помогнат, хем ще има възможност да се отблагодари за добрината им. Саша се боеше, че ще го сметнат за неучтив, и искаше да им направи някакъв подарък, поне да им даде една бутилка хубава водка.
Хелмут прочете визитката, показа я с разрешение на Саша на приятелите си, те също се запознаха, при това думата „професор“ предизвика у тях видима почит и започнаха да обсъждат нещо.
— Мислим как ще е най-удобно за вас да отидете в Масенхайм, това е съвсем близо до Франкфурт.
— А нима това не е квартал на града? — учуди се Саша.
— Понякога може да се каже и така, но те предпочитат да се наричат град — с известно превъзходство поясни Хелмут.
„Ами да, предградията — помисли Турецки. — Също като нашите Малаховка, Люберци, Апрелевка в Московска област…“
Наложи се да обясни на добродушното старче Хелмут, че положението на Турецки в дадения момент е малко по-лошо, отколкото може да се предполага. В джоба си няма нито копейка. Затова ще е най-разумно да позвъни на господин Пушкарски с надеждата, че си е вкъщи, а не обикаля някъде и да се уговори с него да му помогне. В противен случай ще се наложи да се обърне към старши инспектора от криминална полиция хер Ханс Юнге. При това също неизвестно дали ще успее да го намери, нали днес е почивен ден.
Хелмут се замисли, почесвайки се зад ухото с мундщука на лулата. Най-сетне каза, че при всички случаи е готов и занапред да оказва гостоприемството си на руския полицай, но самият той е принуден да вдигне котва и да отиде в Майнц да остави своята старица в дока. Турецки не разбра защо е тази церемония. Постара се да обясни, че трябва просто да позвъни, а тогава всичко ще се изясни. Разбира се, можем да позвъним, съгласи се старчето, но неделята е особен ден. Не бива да се разчита на късмет. И за съжаление той, Хелмут Щилке, трябва именно днес да вдигне котва, иначе ще има голяма загуба на време. Саша не разбра защо не може да се отплава утре?
— Нито един уважаващ себе си моряк никога няма да си позволи да вдигне котва в понеделник. Затова — или днес, или едва във вторник.
Изясниха и този въпрос.
Хелмут каза, че най-близкият телефон е примерно на половин миля, веднага след моста, в бара. Но понеже руският гост сигурно не се чувства комфортно, то сега Фриц, най-младият от тях и естествено най-бързият в краката, ще придружи господина и ще му помогне да се свърже с нужните хора. Във всеки случай самият Хелмут е благодарен на съдбата, че му предостави възможността да помогне, доколкото може, на един хубав човек, както той е уверен.
Разбира се, бе казано някак сложно, но от чисто сърце. Турецки развълнувано стисна твърдите, сякаш дървени длани на всеки от тях, слезе по люлеещия се мостик на брега, придружен от „най-младия“ — Фриц, — и тръгна по улицата към близкия мост.
3.
Обаждането на Саша сякаш не учуди Пушкарски. Нещо повече, дори като че ли го зарадва.
— Приятелю! Какъв късмет, че ме намирате у дома! А аз вече се канех да заминавам за Люксембург, мисля, ви разказвах за моя приятел, който се установи там? Точно така, а изведнъж се обаждате вие, каква радост за стария човек! Къде сте, приятелю?
След такова радостно посрещане, информиращо недвусмислено за неотложни работи, Саша не се чувстваше много удобно да говори на стареца за проблемите си. Освен това телефонът бе на тезгяха, а докато излъскваше чашите, барманът невинно и някак без особен интерес поглеждаше под око неясния посетител. А по него наистина всичко бе странно — от омачкания, сякаш дъвкан и намерен на боклука костюм до великолепната цицина на лицето — определено ръчна изработка.
Затова Саша не можа да обясни нещо по-подробно по телефона, а трябваше да го направи спешно. Цялата му надежда бе, че барманът, дай Боже, никак не е длъжен да разбира руски. И с доста витиевати, мъгляви изрази, пояснявайки през дума, че не може да говори иначе, понеже не е сам и се обажда от ресторант, Турецки каза, че е станал жертва на нападение. Каза, че случаят му е помогнал да се измъкне и сега, без документи и пари, може да разчита само на спешната помощ на ВеДеПе. Май последното съкращение реши въпроса положително.