Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
Зад тях погледът на Сафиа попадна върху друг член на групата им. Клей се беше навел над перилото откъм десния борд и гледаше напред. Двамата с Барак бяха запалили цигара, една от последните в пакета на арабина. Ако се съдеше по вида му, Клей определено се нуждаеше от още една.
Той забеляза вниманието й и се приближи до нея.
— Как си? — попита го тя.
— Мога само да кажа, че се надявам да ми пишеш висока оценка. — Усмивката му беше искрена, но и леко треперлива.
— Не знам — подразни го тя. — Винаги има място за подобрение.
— Хубаво. За последен път се оставям да ми забият стреличка в гърба заради теб. — Той въздъхна, загледан в мрака. — Дяволски много вода има тук долу.
Сафиа си спомни за страха му от морето — бяха провели подобен разговор до палубния парапет на „Шабаб Оман“. Сякаш преди един век.
Дани стана и се протегна.
— С Корал говорихме за това. За необичайното количество вода тук долу. Повече е, отколкото би могло да се обясни с местните валежи и подпочвените води.
Омаха се размърда и каза с увесена на гърдите глава.
— И откъде е дошла тогава, всезнайко? Отговори Корал:
— От Земята. Омаха вдигна глава.
— Я пак?
— Още от петдесетте години на миналия век е известно, че в Земята има повече вода, отколкото може да се обясни с повърхностния воден кръговрат на изпарение и валежи. Има множество случаи на мощни източници на прясна вода дълбоко в земните недра. Гигантски резервоари.
Дани я прекъсна:
— Корал… доктор Новак тъкмо ми разказваше за един такъв извор, открит при изкопа за основите на болница Харлем в Ню Йорк. Дебитът му бил две хиляди галона в минута. Излели тонове бетон, докато запушат дупката.
— И откъде, по дяволите, идва всичката тази нова вода? Дани махна на Корал.
— Ти знаеш по-добре.
Тя въздъхна, явно подразнена от прекъсването.
— Стивън Рейс, инженер и геолог по образование, застъпва хипотезата, че такава „нова вода“ непрекъснато се синтезира в земните недра от свободни атоми водород и кислород, които възникват в магмата. И че един кубичен километър гранит, подложен на необходимия натиск и температура, е в състояние да даде осем милиарда галона вода. И че такива резервоари „магмена“ или „земна“ вода има в изобилие под земната кора, свързани помежду си чрез гигантска водна мрежа, която обхваща цялата планета.
— Дори под арабските пустини? — попита с известно пренебрежение Омаха.
— Естествено. До смъртта си през осемдесет и пета Рейс в продължение на петдесет години успешно откривал вода там, където други геолози категорично отхвърляли всякаква вероятност да има. Включително кладенците Ейлат в Израел, които и досега осигуряват достатъчно вода за нуждите на един стохиляден град. Направил е същото в Саудитска Арабия и Египет.
— И ти смяташ, че водата тук може да е част от същата система?
— Възможно е. — Корал отвори миниатюрна вратичка в една от машинките. Сафиа забеляза струйка мъгла да се издига над отвора. Някакъв охладител явно. Доктор Новак извади с пинцети малка епруветка. Разклати я. Каквото и да видя, явно не и хареса, ако се съдеше по изражението й.
— Какво става? — попита Дани.
— Има нещо странно в тази вода.
— По-точно?
Тя вдигна епруветката.
— Опитвах се да я замразя.
— И?
Корал посочи към пластмасовата кутия.
— В азотния охладител понижих температурата и до минус трийсет градуса по Целзий. Още не е замръзнала.
— Какво? — Омаха се наведе по-близо.
— Няма логика. Когато е поставена във фризер, водата отдава топлинната си енергия и се втвърдява. Тази Тук обаче продължава да отдава енергия и не се втвърдява. Сякаш съдържа неограничено количество енергия.
Сафиа плъзна поглед покрай парапета на платнохода. Продължаваше да се усеща миризма на озон. Спомни си парата, която се издигаше над водата близо до желязото.
— Рад-Х скенерът тук ли е?
Корал кимна и очите и се разшириха.
— Разбира се.
И се зае да сглоби основата и чувствителния накрайник. Прокара го над епруветката. По очите и пролича какво е открила още преди да го изрече на глас.
— Разпад на антиматерия.
Скочи на крака и протегна скенера над парапета, после тръгна от средната част на кораба към носа, където стоеше Сафиа.
— Нараства с всяка крачка.
— Какво означава това, по дяволите? — попита Омаха.
— Магнетизмът на желязото задейства някакъв разпад на антиматерия.
— Антиматерия? Къде? Корал се огледа наоколо си.