Елантрис
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Elantris #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-310-2
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Елантрис». Краткое содержание книги:
Затова Сарене бе пренасочила вниманието си към политиката, макар че Раоден предполагаше, че това ще се случи, рано или късно. Аондор я интересуваше, но политиката бе нейната страст. Когато принцът идваше да се упражнява, Сарене взимаше книга от някой древен историк или гениален дипломат и започваше да чете в ъгъла.
— Невероятно е. Никога не съм чела толкова силни опровержения на фьорденските манипулации.
Раоден разтърси глава. Осъзна, че просто стоеше и се любуваше на чертите й, без да обръща внимание на думите. А тя говореше как книгата излага политическите лъжи на Фьорден.
— Всеки документ лъже някъде, Сарене — вметна той, щом тя спря да си поеме дъх.
— Така е. — Сарене разлисти книгата. — Но не с такъв размах. През последните триста години, откакто Фьорден е приел деретската религия, вирновете най-безсрамно променят историята и литературата на страната си, за да изкарат, че империята винаги е била проява на божествената цел. Виж това. — Тя вдигна тома и му показа някаква страница със стихове.
— Какво е това?
— Цялата поема от три хиляди стиха, „Вирн Кралят“.
— Чел съм я. — Това бе най-старата записана литература. По-древна дори от „До-Кандо“, свещената книга, от която бяха произлезли Шу-Кесег, а впоследствие Шу-Корат и Шу-Дерет.
— Чел си версия — поклати глава Сарене. — Но не тази. Модерните версии споменават Джадет като деретски бог. В тази книга пише, че жреците са променили оригинала, за да изкарат, че вирнът е бил дерет. Нищо, че е живял много преди основаването на религията. Тогава Джадет, или, богът с това име, е бил просто божество на скалите под земята.
— След като Фьорден е станал религиозен, нямало е как да признаят, че най-великият им крал е езичник, затова са променили всички поеми. Не знам откъде този Сеор е докопал оригиналната версия на „Вирн“, но ако излезе наяве, ще донесе голям срам за Фьорден. — Очите й блеснаха палаво.
Раоден въздъхна, клекна до бюрото и я погледна в очите. Във всеки друг момент щеше да иска само да седи и да я слуша с наслада. За съжаление сега имаше по-сериозни проблеми.
— Добре де — каза тя и присви очи, оставяйки книгата. — Какво има? Толкова ли съм скучна?
— Напротив — отвърна Раоден. — Просто моментът е неподходящ. Виж… С Галадон току-що се изкачихме на стените на Елантрис.
На лицето й се изписа смущение.
— И?
— Открихме, че градската стража е обградила имението на херцог Телрий. Надявахме се да ни кажеш защо. Знам, че не ти се говори за навън, но съм притеснен. Трябва да знам какво става.
Сарене вдигна ръка и потупа с показалец бузата си, както правеше, когато се вдълбочаваше в мисли.
— Добре — въздъхна тя накрая. — Мисля, че не бяха честна. Просто не исках да ви притеснявам със събитията навън.
— Някои от другите елантрисци не изглеждат заинтересувани — каза Раоден, — но само защото знаят, че не могат да променят случващото се в Кае. Аз обаче предпочитам да знам какво става, колкото и да не ти се говори.
Сарене кимна.
— Няма проблем, вече мога да говоря. Всъщност важната част започва с това, че детронирах крал Ядон, което пък бе причината той да се обеси.
Раоден се смъкна на стола с опулени очи.
Сарене се притесни от думите на Дух, докато говореше. Без нея останалите нямаха легитимни претенции за трона. Дори Роял бе безсилен. Можеха само да гледат безпомощно как Телрий установява контрол над аристократите. Тя очакваше да получи вест за коронясването на херцога до края на деня.
Трябваха й няколко мига да осъзнае колко шокиран е Дух от разказа й. Беше се смъкнал на един от столовете с опулени очи. Тя се смъмри за липсата на такт. Все пак говореше за краля му. През последните седмици се бяха случили толкова неща, че бе станала малко безчувствена.
— Съжалявам — каза Сарене. — Бях малко груба, нали?
— Ядон е мъртъв? — попита тихо Дух.
Сарене кимна.
— Оказа се, че е замесен с джескерските мистерии. Когато нещата излязоха наяве, се обеси, защото не можеше да понесе срама. — Реши да не набляга на своето участие в събитията: нямаше нужда да усложнява нещата.
— Джескер? — повтори Дух и помръкна, стискайки зъби. — Винаги съм мислел, че е глупак, но… Доколко е бил замесен?
— Правеше жертвоприношения с готвачките и слугините — каза Сарене и усети, че й се повдига. Имаше си причина да не иска да обяснява подробностите.
Дух явно видя, че тя пребледнява.
— Съжалявам.
— Няма нищо. — Сарене знаеше, че както и да се развие животът й, гледката на жертвоприношението на Ядон винаги ще обитава ъглите на съзнанието й.
— Телрий ли е крал сега? — попита Дух.