Дъблинчани. Портрет на художника като млад

— Какво си седнал да спориш с него, Диксън — грубо се намеси Кранли. — Хич не му говори и не го гледай, ами му надени въжето на шията и го отведи в кошарата тоя разблеял се козел!

— Преддверието! — възкликна Темпъл. — Забележително изобретение! Не отстъпва на ада.

— Но е без неговите неудобства — добави Диксън.

Той се обърна усмихнат към другите и каза:

— Надявам се, че изразих мнението на всички присъстващи.

— Разбира се — решително потвърди Глин. — По този въпрос Ирландия е единодушна.

Той чукна с върха на чадъра си по каменния под на колонадата.

— Аз уважавам ада, изобретен от сивокосата съпруга на сатаната.368 Адът е римска работа, як и грозен като римските стени — продължи Темпъл. — Но какво е преддверието му?

— Я сложи бебето в количката му, Кранли — подвикна О’Кийф.

Кранли се спусна към Темпъл, тропна с крак и викна като на кокошка:

— Къш!

Темпъл пъргаво отскочи.

— Знаете ли какво е преддверието? — извика той. — Да ви кажа ли как им викаме на тия работи у нас в Роскомън?

— Къш! Мамицата ти! — изруга Кранли, пляскайки с ръце.

— Ни задник, ни предник! — презрително извика Темпъл. — Ето какво е вашето преддверие!

— Я дай бастуна — каза Кранли.

Той грубо изтръгна бастуна от ръцете на Стивън и се спусна надолу по стъпалата; но чул, че го гонят, Темпъл се стрелна в тъмното, пъргав и бързоног като диво животно. Тежките обуща на Кранли затопуркаха из двора, после, претърпял поражение, той тежко се потътри обратно, като разпръсваше чакъла на всяка крачка.

Крачката му беше ядна и той ядно тикна бастуна обратно в ръцете на Стивън. Стивън чувстваше, че зад тоя яд има друга причина, но прикрил нетърпението си, леко го докосна за ръката и тихо рече:

— Казах ти, че искам да говоря с тебе, Кранли. Ела с мен.

Кранли го гледа миг-два, после попита:

— Сега ли?

— Да — отвърна Стивън. — Тук не можем да говорим. Хайде, ела с мен.

Двамата мълчаливо тръгнаха през двора. От стъпалата тихо ги сподири мотивът на горската птица от „Зигфрид“369. Кранли се обърна, Диксън престана да свирука и подвикна:

— Накъде се запътихте? Какво става с нашата партия, Кранли?

Те започнаха да се уговарят за партия билярд в хотел „Аделфи“, като си подвикваха в тихия здрач. Стивън продължи сам, излезе на тихата улица „Килдеърска“, спря се пред хотел „Клен“ и отново търпеливо зачака. Хотелът с името на безцветното лъскаво дърво и неговата безцветна фасада го жегнаха като презрително-любезен поглед. Той ядосано се загледа в меко осветеното фоайе и си представи мирния и охолен живот на ирландските патриции в него. Те мислеха само за военни чинове и за управителите на своите имения; селяните им се кланяха по кръстопътищата; знаеха названията на няколко френски ястия и даваха заповеди на кочияшите си с кресливия надменен глас на лустросани провинциалисти.

Как да събуди съвестта им? Как да оплоди въображението на дъщерите им, преди да са заченали от дворянското семе, че да родят потомство недотам жалко като тях самите? И в сгъстилия се сумрак той почувства как мислите и въжделенията на народа, към който принадлежеше, прехвърчат като прилепи над тъмните селца, над клоните на дърветата край потоците, над езерцата и блатата. Една жена чака Дейвин на прага в тъмната нощ. Предлага му чаша мляко и почти го приласкава в леглото си; защото Дейвин има кротките очи на човек, който умее да пази тайна. А него самия женски очи още не са приласкавали.