Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Моргана вдигна бавно, като в транс, ръката си, посегна да докосне лицето му, да избърше стичащите се по него сълзи; но изведнъж се отдръпна изтръпнала от ужас. Погледът й се беше замъглил и за миг й се стори, че протяга ръка към череп, от чиито очни кухини продължават да текат сълзи. А собствената й ръка бе изтъняла, съвсем съсухрена — ръката на Старицата — смърт. Кевин видя отдръпването й и, сам ужасен, се взря в нея. Всичко отмина за миг и Моргана проговори отново, но този път в гласа й звънна стомана:
— Значи си склонен да занесеш нашите светини във външния свят, да допуснеш мечът на Авалон да се превърне в меч на един Бог-отмъстител?
— Екскалибур е меч на боговете — настоя Кевин, — а вече казахме, че всички богове са въплъщения на Единия. По-добре е Екскалибур да отиде сред хората и те да го следват, отколкото да остане скрит на Авалон. Докато хората се прекланят пред Бога, има ли значение с какво име го назовават?
Моргана каза твърдо:
— По-скоро ще умра, отколкото да допусна това. Пази се, Мерлин Британски — ти си положил Свещен брачен обет пред нашата земя и си се клел да загинеш, защитавайки Мистериите! Пази се да не поискат от теб да изпълниш клетвата си!
Красивите очи на Кевин срещнаха нейните.
— Ах, лейди, Богиньо моя, умолявам те, иди на Авалон, поискай поне оттам съвет, преди да предприемеш каквото и да било! Всъщност мисля, че тъй или иначе е дошло време да се върнеш на Свещения остров — и той постави ръка върху нейната. Моргана не я отдръпна.
Когато тя проговори на свой ред, гласът й бе натежал от сълзите, преглъщани още от сутринта.
— Аз… Така ми се иска наистина да можех да се върна там… Точно защото толкова много копнея за Авалон, не смея да поема по обратния път — изхълца тя. — Няма да тръгна обратно към Авалон, докато не се убедя, че стигна ли там веднъж, няма да трябва да го напускам никога вече…
— Ти ще се върнеш, виждал съм те как се връщаш — каза уморено Кевин. — Но не и аз. Не знам защо, Моргана, любима моя, но съм убеден, че никога вече няма да пия от водите на Свещения извор.
Тя загледа грозното му изкривено тяло, осакатените ръце, взря се в очите му, които бяха запазили хубостта си и помисли: „Някога обичах този мъж“. — И въпреки всичко, което ги раздели, още го обичаше; сега знаеше, че ще продължи да го обича, докато смъртта не отнесе и двамата; него бе познавала още когато светът е бил млад, и двамата бяха служили заедно на Богинята — двамата сякаш се изплъзнаха от потока на времето — тя бе тази, която му даваше живот, която му го отнемаше и той падаше като отсечено дърво, за да се възправи отново — като житен клас; той умираше по нейна воля, но после, в обятията й, се възвръщаше към нов живот… Старата жреческа мистерия, съществувала много преди появата и на друиди, и на християни на тази земя.
„И той ще отрече всичко това?“
— Значи ако Артур е престъпил клетвата си, аз не бива да поискам обратно меча?
Кевин каза:
— Един ден Богинята сама ще реши съдбата му. Но не забравяй — Артур е крал на цяла Британия по Нейна воля. Казвам ти, Моргана от Авалон, ти си тази, която трябва да внимава! Нима ще застанеш срещу съдбата на своята земя?
— Правя само това, което ми повелява Богинята!
— Богинята — или твоята гордост, твоите желания и амбицията, която храниш за обичаните от теб хора? Внимавай, Моргана, предупреждавам те. Много е възможно времето на Авалон да е изтекло, а и твоето също.
Тогава желязната воля, с която тя досега владееше гнева си, я напусна.
— Ти смееш да наричаш себе си Мерлин Британски? — извика Моргана. — Вън оттук, проклет предател! — и тя хвърли към него хурката, която стоеше подпряна на стола й. — Вън! Далеч от моя поглед и бъди проклет навеки! Вън оттук!
8
Десет дни по-късно крал Артур потегли заедно със сестра си кралица Моргана и съпруга й Уриенс, крал на Северен Уелс, на път към Тинтагел.
Моргана имаше време да обмисли по-нататъшните си действия, а в деня преди да тръгнат на път, успя и да поговори насаме с Аколон.
— Чакай ме на брега на Езерото — и внимавай Артур или Уриенс да не те видят — и тя му протегна ръка, но той я прегърна. Притисна я здраво към себе си и започна да я целува.
— Не мога да го понеса — как да те пусна да тръгнеш, като знам на каква опасност се излагаш!