Шадоус Фол [bg]

— Но аз се нуждая от теб. Градът има нужда от теб.

— Нужен съм тук.

— Единственото, което правиш тук е да разчистваш мръсотията, причинена от други! Можеш да спреш сраженията и убийствата, да секне потокът ранени още при източника.

— Само ако се отрека от всичко, в което винаги съм вярвал, в което градът е вярвал. Погледни тези хора тук, Нейт. Някои от тях са от местните, а други от Воините. Не питам кой кой е. Няма значение. Само помагам, където мога.

— И колко още ще умрат само защото не си сложил край на битката, когато си могъл?

— Мислиш ли, че не разбирам съблазните на насилието? Изкушението пред простите действия, добрите срещу лошите, стремежа към по-лесния отговор? Не, синко, аз не съм от хората, които се сражават и няма да допусна тези касапи да ме превърнат в такъв.

Той се усмихна на Калахан с разбиране и съчувствие.

— Знам повече от теб за това какво става в този град, Нейт. Вече са започнали да се събират сили, които ще сложат край на сраженията. Ако имаш нужда да си част от това, така да бъде. Давам ти Божията сила, използвай я, както намериш за добре.

Той протегна ръка, постави я върху главата на Калахан за благословия и мощен шок разтърси свещеника. Краката му се огънаха и той падна на колене. Силата запламтя и се надигна в него, по-могъща от всяка надежда и здрав разум. Калахан чуваше мислите на всеки човек в болницата — плачеха, крещяха и бръщолевеха в един глас. Той се изправи на крака и олюлявайки се излезе от операционната, притиснал длани към ушите си. Безрезултатно. Не погледна назад и не можа да види разбирането и тъгата, изписани на лицето на Августин, преди да се обърне и да се заеме със следващия си пациент.

Калахан излезе от болницата, пробивайки си път през тълпите и крещеше под напора на силата, която бушуваше у него. Озова се навън, на открито, и бурята от гласове в главата му постепенно поутихна. Възползва се от внезапно появилото се чувство, че може да ги контролира и ги прогони. Постоя един безкраен миг, като потреперваше безпомощно и постепенно се примири с това, което му се бе случило. Сега имаше власт, истинска власт и за разлика от Августин, нямаше да се поколебае да я използва.

Опита колебливо своите нови, по-мощни сетива и засече битка, която се водеше на шест пресечки от него. И двете страни бяха в затруднено положение, но никоя от тях не искаше да отстъпи. Калахан използва миниатюрна частица от своята нова сила и без усилие се издигна във въздуха. Понесе се в нощното небе, студеният вятър напълни очите му със сълзи, а той летеше към стрелбата и виковете.