22 ноември 1963
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-325-9
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «22 ноември 1963». Краткое содержание книги:
Падате ли си по истории за пътуване във времето?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Авторът ви я поднася, както само той умее. Искате да знаете каква е била Америка през петдесетте и шейсетте години на миналия век, Америка на суинга, на Елвис Пресли и на рокендрола?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Искате ли трогателна любовна история, която ще разчувства дори хората с най-закоравели сърца?
Прочетете „22 ноември 1963“.
Колко патриотично!
Сутринта отидох да видя изгорялото шаси, което тъжно седеше върху мокрите останки от гумите си. Съзрях телефонна кабина близо до товарните платформи на склада и импулсивно се обадих на Ели Докърти, като първо помолих телефонистката да намери номера и да ме свърже. Направих го отчасти защото бях самотен и изпитвах носталгия, но повече защото исках да чуя новини за Сейди.
Ели отговори на второто позвъняване и, изглежда, се зарадва, като чу гласа ми. Това ме накара да се усмихна в задушната и гореща телефонна кабина. Мерседес Стрийт спеше след славния Четвърти юли и долавях мириса на овъглената кола.
— Сейди е добре. Получих две картички и писмо. Работи в „Хара“ като сервитьорка. — Тя понижи тон: — Мисля, че е сервитьорка на коктейли, но училищният съвет няма да го чуе от мен.
Представих си дългите крака на Сейди с къса поличка на сервитьорка на коктейли и как бизнесмените се опитват да зърнат краищата на чорапите ѝ или да надникнат в деколтето ѝ, докато се навежда да сложи питиетата на масата.
— Тя пита за теб — добави Ели и това отново ме накара да се усмихна. — Не исках да ѝ кажа, че си заминал и никой в Джоди няма представа къде си, затова отговорих, че си зает с книгата си и си добре.
От месец и нещо не бях написал нито дума в „Място на убийство“ и двата пъти, когато извадих ръкописа и се опитах да го прочета, ми се стори като написано на пунически език от третия век.
— Радвам се, че Сейди е добре.
— Изискването ѝ за уседналост ще бъде изпълнено в края на месеца, но тя е решила да остане там до края на лятната ваканция. Каза, че бакшишите са много щедри.
— Поиска ли снимка на съпруга ѝ, който скоро ще стане бивш?
— Точно преди да замине. Сейди отговори, че няма. Мислела, че родителите ѝ имат няколко, но отказа да им пише да ги изпратят. Те все още държали на брака ѝ и това щяло да им даде фалшиви надежди. Смятала, че ти си реагирал прекалено емоционално. „Бурно и прекалено емоционално“ беше изразът, който употреби.
Типично за моята Сейди. Само че тя вече не беше моя. Сега беше само: Хей, сервитьорката, донеси ни по още едно… и този път се наведи повечко. Всеки ревнува и в утрото на пети юли аз направо позеленях от ревност.
— Джордж, не се съмнявам, че тя още държи на теб и може би не е късно да изгладите нещата между вас.
Замислих се за Лий Осуалд, който щеше да се опита да убие генерал Едуин Уокър чак след девет месеца.
— Твърде рано е — отвърнах.
— Какво? Не те разбрах.
— Нищо. Приятно ми е да разговарям с теб, Ели, но скоро телефонистката ще поиска още пари, а монетите ми от двайсет и пет цента свършиха.
— Сигурно няма да дойдеш насам за бургер и шейк в ресторантчето, нали? Ако дойдеш, ще поканя и Дийк Симънс. Той ме пита за теб почти всеки ден.
Мисълта да отида отново в Джоди и да видя приятелите си вероятно беше единственото, което можеше да ме развесели в онова утро.
— Абсолютно. Довечера твърде скоро ли е? Да речем в пет?
— Идеално. Ние, провинциалните мишки, вечеряме рано.
— Чудесно. Ще бъда там. Аз черпя.
— Ще делим наполовина.
Ал Стивънс беше назначил момиче, което познавах от часовете по бизнес английски, и останах трогнат, като видях как тя засия, когато видя кой седи до Ели и Дийк.
— Господин Амбърсън! Страхотно е, че ви виждам! Как сте?
— Добре, Дори.
— Поръчайте си повечко храна. Отслабнали сте.
— Вярно — обади се Ели. — Нуждаеш се от грижи.
Мексиканският загар на Дийк беше избледнял и това ми подсказа, че прекарва времето си вкъщи. И беше напълнял. Той стисна силно ръката ми и каза, че се радва да ме види. В този човек нямаше нищо престорено. Нито пък в Ели Докърти. Решението да зарежа този град и да отида на Мерседес Стрийт, където празнуваха Четвърти юли, като взривяваха кокошки, започваше да ми се струва все по-налудничаво, независимо от онова, което знаех за бъдещето. Искрено се надявах Кенеди да си струва жертвите.