Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
— Тя наистина е написала това писмо до сестра си, или поне част от него, след като сте излезли — каза Холмс. — Казала ѝ, мисля, че ще го цитирам точно: „Не мога да ти опиша с думи колко търпелив и любящ е Хенри“, и след това в последния, недовършен параграф: „Хенри беше — и все още е — неописуемо нежен и по-добър от всички вас, взети заедно“. Според вас защо е написала точно това, след като сте се скарали и вие сте излезли, господин Адамс?
Адамс изглеждаше като писател, който е принуден да гледа как цялото му творчество изгаря лист по лист в огъня.
— Не знам, господин Холмс. Нито пък знам откъде сте научили точното съдържание на писмото на Клоувър до Елън.
— Полицията ми даде копие — отвърна Холмс, махвайки с ръка, сякаш става дума за нещо тривиално, което не си струва да се обсъжда. Той се прокашля и продължи: — Написаното звучи така, сякаш госпожа Адамс пише нещо като предсмъртна бележка на сестра си, в която се старае да свали всякаква вина от вас.
Адамс само поклати глава; дали в знак на отрицание, или просто защото беше объркан, Холмс не можеше да каже.
— Малко преди това — продължи Холмс, — в писмото до сестра си госпожа Адамс пише, цитирам по памет: „Ако притежавах и капчица характер или доброта, щях да ги използвам, за да се върна към живота“. И това е краят на писмото. Защо се върнахте толкова бързо у дома, господин Адамс? След само десет минути ходене пеша? Знам, че онази сутрин не сте имали час при зъболекаря си.
Адамс взе писалката от бюрото си и я хвана с двете си ръце, сякаш се канеше да я счупи.
— Защото бях… разтревожен — отвърна най-после той. — Притеснен. Осъзнах, че съм постъпил много подло, като съм изоставил Клоувър сама в онази къща, когато тя се чувстваше толкова зле.
— На полицията сте казали, че при връщането си по Ейч Стрийт сте заварили госпожица Ребека Лорн да чака пред входната врата. Попитала ви е дали денят е подходящ да се качи горе при Клоувър.
Адамс не отвърна нищо. Обикновено плашещо интелигентните му очи сякаш бяха замъглени — „Полупрозрачното було на спомена“ — помисли си Холмс.
— Защо излъгахте и за това, господин Адамс? — попита детективът.
Адамс примигна.
— Кой казва, че съм излъгал?
— Аз. Сблъскали сте се с Ребека Лорн, която е излизала през входната врата към Ейч Стрийт. Тя е плачела — истерично, точно както госпожа Адамс преди това. Трудно ѝ е било да ви разкаже какво е заварила, когато се е качила в стаята на госпожа Адамс, нали, господин Адамс?
— Да. Наложи се да я отведа във фоайето, за да не стане никой свидетел на истерията ѝ… отне ми няколко минути да я успокоя до такава степен, че да може да ми разкаже какво е намерила на горния етаж.
— Как е влязла? — попита Холмс, навеждайки се отново напред.
— Какво?
— Сигурен съм, че когато сте излезли навън, за да успокоите гнева си, сте заключили вратата след себе си — каза Холмс. — Как е успяла Ребека Лорн да влезе в къщата ви?
— О, месец или два по-рано Клоувър ѝ беше извадила ключ — отвърна почти разсеяно Адамс. — Имахме намерение да отидем до Ню Йорк, за да понапазаруваме — напразни надежди, както се оказа — и Клоувър беше дала на госпожица Лорн ключ за къщата, за да наминава да наглежда прислугата и да проверява дали цветята са поливани редовно.
— Ребека Лорн е открила тялото на госпожа Адамс в разхвърляната всекидневна, не вие — рече Холмс. Изречението не беше произнесено като въпрос и Адамс реагира единствено с леко кимване.
Накрая той заговори с глухия глас на човек, който е преминал през ада и знае, че ще трябва отново да слезе в него.
— През онези последни месеци като че ли единствено Ребека Лорн успяваше по някакъв начин да утеши скръбта на Клоувър по баща ѝ. Клоувър вече не се виждаше с приятелите си. Ще е прекалено да твърдя, че двете с госпожица Лорн бяха неразделни през онези летни и есенни месеци, но Ребека бе единственият човек, когото Клоувър с нетърпение очакваше да види.
— Предишната вечер двете не бяха ли посетили госпожа Камерън — Лизи Камерън? — попита Холмс.
Адамс отново примигна.
— Да. Лизи беше повалена от… грип, мисля. Клоувър я посети, а госпожица Лорн я придружаваше. Занесоха ѝ цветя и книга.
Холмс извади снимката на Ирен Адлер от джобчето на сакото си и я подаде на Хенри Адамс.
— Това Ребека Лорн ли е?
Адамс раздвижи снимката напред-назад пред очите си, за да я види по-добре.
— Ами… да, като че ли е госпожица Лорн. Роклята ѝ тук е по-… „ефектна“ може би е правилната дума… и тя изглежда малко по-млада от последния път, когато я видях, но като че ли наистина е Ребека.