Килн хора
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Килн хора». Краткое содержание книги:
Докато Риту неудържимо трепереше в ръцете ми, проблемът се реши самичък с две последни силни изпращявания. Двата военни голема внезапно се разтресоха и останаха неподвижни.
— Е, аз ще…
Отне ми известно време, за да се освободя от клетата разчорлена Риту и да я поведа след себе си към двете тела, които вече бяха започнали да тлеят на пода. Приближих предпазливо, макар че тя се опитваше да ме задържи.
Похитителят ми — буцата с едната ръка — очевидно безжизнен, лежеше върху другия.
Вратът на онзи отдолу, който се готвеше да инжектира на Риту лекарство или отрова, бе извит под невъзможен ъгъл. Но в него бе останала искрица живот. Очите проблясваха и ме гледаха подканващо.
Въпреки страха си (и френетичното теглене на Риту) приближих още.
Едното око ми намигна.
— Здрасти… Морис — разнесоха се стържещи думи.
— Наистина… трябва… да спреш… непрекъснато… да вървиш… по петите ми.
По гръбнака ми минаха ледени тръпки.
— Бета? Велики Рава Пражки! Ти пък какво правиш тук?
Кикот. Подигравателен и пренебрежителен. Прекалено добре го познавах.
— Ох, Морис… понякога си… толкова тъп. — Подобието на врага ми се закашля и изплю храчка с отвратителна, миришеща на смърт глазура. — Защо не попиташ… нея?
Блестящите очи се насочиха към Риту.
Погледнах дъщерята на Махарал.
— Мен ли? Защо трябва да познавам това чудовище! — изстена тя.
ДубБета отново се закашля. Този път думите му излизаха смесени с варовито предсмъртно стържене.
— Наистина защо… Вети…
Очите угаснаха.
Предполагам, че в миналото е имало някакво чувство за удовлетворение, когато гледаш как най-злият ти враг умира пред очите ти. Или най-малкото чувство за завършеност. Но двамата с Бета си го бяхме правили един на друг — като си разменяхме загадъчни реплики — толкова пъти, че сега можех да го гледам единствено с чувство за пълно безсилие.
— Мамка ти! — Изритах едноръкия голем. Онзи немият, който очевидно през цялото време бе искал да спаси мен и Риту. — Защо ти трябваше да го убиваш? Имах въпроси към него!
Обърнах се отново към Риту, която продължаваше да трепери и очевидно не бе във форма за разпит.
Автоматичната пещ до нас отново забръмча и със съскане мина в активен режим.
Никой не я беше молил да го прави, доколкото можех да кажа.
Звукът не ми харесваше.
44. Дубълът и махалото
Ехото… странното ехо отвън… продължава да се усилва, появява се на всеки няколко минути. Всеки път, когато голямата машина праща поредната си „резонантна“ вълна, аз/ние долавям загатване за нещо, което ми/ни се, струва едновременно друго и познато. Едновременно окуражително и ужасяващо.
О, господи… ние/аз тъкмо започнахме да свикваме да бъдем слети. Двойствено състояние… едно съзнание в две тела — сиво и червено, — преливащо от едното в другото, впечатващо ги непрекъснато. Два емулирани мозъка, свързани не само с общ душевен образец, но и с една и съща активна Постоянна вълна, звъняща през празното пространство между нас.
Пространство, където се готви да седне сивият призрак на Йосил Махарал — на платформата, която се люлее напред-назад, минавайки на равни интервали между Сивия и Малкия червен.
Има нещо познато в ритъма на махалото… свързан е с ритъма на нашите душевни избликвания. Не е съвпадение. Обзалагам се.
„Няма грешка“ — съгласява се Малкия червен някъде извън сивия ми череп. Чувствам го не по-различен от всеки от многобройните вътрешни гласове, които звучат в него през целия ден.
Странно.
— Каза, че създаваш съвършения копир — обръщам се към дубМахарал, за да го накарам да проговори. Дори неговите противни лекции смекчават ужаса от чакането. Или може би просто изглинвам малко време.
Призракът вдига глава над пулта и поглежда към мен. Зает е, но никога прекалено много, за да не може да се поперчи.
— Наричам го „брациер“ — отговаря ми той с нескрита гордост.
— Как…?
— Б-Р-А-Ц-И-Е-Р — повтаря той. — БогоРавна Амплификация чрез Цайтгайста13. Интензификация и Его-Рефракция. Харесва ли ти?
— Да ми харесва ли? От…
13
Zeitgeist (нем.) — интелектуалните тенденции да дадена епоха, букв. „духът на времето“. — Б.пр.