Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
— Все пак си нахалник. Как не те е срам! Нали си полковник!
— А ти откъде знаеш?
— Може пък цял живот да съм мечтала да бъда любовница на млад и красив полковник…
— Карина, това е нещо ново. — Той леко се отмести и я погледна.
— Няма нищо ново… Но това не означава, че ще се откажа от теб. Не си мечтай. Гледай какъв хитрец! — Тя се изви, откопча шортите, смъкна ги до колене и помахвайки с крака, ги запрати нанякъде.
Той я улови под коленете и я притегли под себе си.
— Хайде, по-бързо, по-бързо… — цялото й тяло трепереше. — Ако знаеш как й завиждах…
Той разбра за кого говори и пред очите му за миг блесна лицето на жена му, но горещите ръце на Карина, силните й бедра, стиснали го спазматично отстрани, доказваха, че е по-ярка от мигновено видение. И Саша разбра, че веднага ще направи всичко, за което тя го помоли…
Сряда, 19 юли, сутринта
52.
Усещането за някаква яснота и определеност е много хубаво. Работно усещане. Знаеш какво предстои, можеш дори да си представиш крайния резултат. Нищо че не се вижда. Но нали можеш да си представиш?
Същевременно Турецки разбираше, че е свършило плавното движение на събитията. Завършиха благополучно търсенето, стрелбата, преследването, следенето и разпитите — петте съставни части на всеки детективски сюжет — и се завърза здравият възел на неразрешения още конфликт. Развръзката горе-долу му бе ясна, макар че непредсказуемият живот сигурно можеше да му поднесе друго, често съвсем противоположно. Засега не знаеше едно: каква ще е кулминацията. Точно за тази най-важна част се готвеше да отиде в Ермитажа, като остави работата в сигурните ръце на другарите си. Така разбираше Турецки своята роля. Дявол да го вземе, не съм ли млад и красив полковник, както каза Карина?!
Леонид Сергеевич Кругликов също не спа през нощта, но по съвсем друга причина. Изпълняваше екстрената задача на Турецки. До сутринта дългият и подробен списък беше готов и представен за обсъждане. Турецки помоли само да впишат още десетина названия на картини, притежавани от Карина Самвеловна Мирзоян и отмъкнати по мошенически начин с участието на Бай. Като чу цялото име на вдовицата, Меркулов твърде многозначително и явно двусмислено изхъмка и така предизвика убийствения поглед на подчинения си, оскърбен до дъното на душата. Но Костя не му позволи да се самосъжалява и пак стана сериозен. В кабинета му се обобщаваха резултатите от досегашната работа.
— На вас ви дай само шегички и женички — рече той и свъси вежди, — а пък аз да мисля вместо вас. Как смяташ да носиш безценната папка с рисунките в Питер? Твоят живот нищо не струва в сравнение с нея. Дали да не отидете двамата с Леонид?
— Костя, не разбирам защо изобщо трябва да я нося там? — заяви Турецки. — Ще взема папката празна като пряк свидетел и екземпляр от списъка на Льоня. Там си имат цялата — атрибутика ли беше? Какво още им трябва? Да се полюбуват на изгубените или тихомълком продадени съкровища, или изнесени по някакъв друг начин? Могат и после да го направят. Когато се изяснят обстоятелствата и научим кой за какво е виновен. Не разбирам защо се тревожиш…
Меркулов се усмихна, намръщи се, почеса се едновременно по обраслите бузи и рече:
— Изглежда остарявам. Не знам защо не ми хрумна такава проста мисъл. Цяла вечер се измъчвах. А е така. Но все някога те ще трябва да върнат съкровищата на предишните им собственици.
— Не се знае как са попаднали в Ермитажа тези рисунки. Както и при немците, нали? Немците сигурно са ги присвоили през четирийсет и втора, а ние през петдесета. А кой е истинският собственик? Слушайте, дали да не ги включим също в списъка?
— Не, няма да направим това. Ще почакаме. Държавата си има висши интереси. Господа юристи, тук може да възникне въпрос от много голямата политика. Да не бързаме…
— Ти си като чичко Джо! — засмя се Турецки.
— Едностранчиво гледа или болен, или прост човек — наставнически поясни Меркулов и започна да изучава внимателно подготвения от Кругликов списък на картините. Той щеше да бъде изпратен не за федерално, а вече за световно разследване.
Денят премина в рутинна, досадна и затова нелюбима за Турецки работа. Протоколи, актове, справки и пак заключения на експерти, протоколи от разпити на свидетели, потърпевши, обвиняеми… Купища документи се трупаха в необходимата последователност и ги подшиваха в томове следствено дело.