Немското дете [bg]

– Ехо? – каза той, като се върна при вратата. – Тук е Бертил Мелберг.

Отначало не последва отговор, после прозвуча едно едва чуто „Качи се“, последвано от стон. Той се намръщи. Колко странно. Ала, сподирян от Ернст, изкачи двата етажа до апартамента на Рита. Вратата беше широко отворена. Недоумяващ, той влезе вътре.

– Ехо? – подвикна отново. Пак никакъв отговор, докато изведнъж не чу стенание съвсем наблизо и като погледна по посока на звука, видя, че някой лежи на пода.

– Имам... контракции... – изпъшка Йохана, свита на кълбо в опит да устои на болката.

– О, мили боже! – промълви Мелберг и усети как по челото му избива пот. – Къде е Рита? Ще й се обадя! И на Паула. Трябва да повикаме Паула и линейка – заяви той и се заоглежда в антрето за най-близкия телефонен апарат.

– Звънях им, но не можах да се свържа... – простена Йохана и не можа да довърши, докато контракцията не отслабна. После бавно се надигна на крака, уловена за дръжката на близкия гардероб. Притискаше корема си и гледаше Бертил с паника в очите. – Да не мислиш, че не съм се опитала да им се обадя? Но никой не отговаря! Толкова ли е трудно да... О, по дяволите... – Ругатнята й бе прекъсната от нова контракция, тя се отпусна на колене и тежко задиша. – Откарай ме до... болницата – каза тя на Мелберг и му посочи връзката ключове, лежаща на бюрото.

Той ги загледа, сякаш всеки миг можеха да се превърнат в съскаща змия, но после като на забавен кадър видя ръката му да се протяга към ключовете. Без да се усети, внезапно вече наполовина влачеше, наполовина носеше Йохана към колата навън, където я натика на задната седалка. Наложи се Ернст да бъде оставен в апартамента. Мелберг натисна газта и подкара към общинската болница „Нора Елвсборг“. Усети как го обзема паника, когато Йохана задиша по-тежко, а пътуването им от Венерсборг до Тролхетан изглеждаше безкрайно. Накрая спря пред входа на родилното отделение и измъкна Йохана от колата. Очите й бяха пълни с ужас, когато го последва до рецепцията вътре.