![Снайперистът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/5/snajperistt-bg-download.jpg)
Снайперистът [bg]
- Автор: Уиткомб Кристофер
- Серия: Джеръми Уолър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585569X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снайперистът [bg]». Краткое содержание книги:
Окачи слушалката и изтича обратно към гората. Надяваше се да използва нейното прикритие до мига, в който щеше да се появи лимузината на спасението.
Гара Сентрал Стейшън представлява огромно хале от мрамор, бетон и история, но влязлата откъм Четиридесет и втора улица Елизабет Бийчъм не виждаше нищо друго, освен кратките, бързо стопяващи се мигове от живота, които се сменяха в съзнанието й като някаква любителска лента, пусната на бързи обороти. Някъде между този вход и влаковите коловози се намираше доказателството, че всичко натрупано срещу нея — обвинения, подмятания, заговори и конспирации — е само една подла лъжа.
Закрачи бързо към пероните, следвайки оскъдната информация за Валез, с която разполагаше. Портиерът й беше показал видеозаписи, направени при влизането и излизането му от сградата, тъй че вече разполагаше и с лице. Физическото описание й осигури Джеймс, който бе извадил данните от шофьорската книжка на мъжа. Едно обаждане до информацията й беше дало списъка със заминаващите влакове и съответните перони, тъй че имаше и конкретна цел. Единственото нещо, което решително не й достигаше, беше времето…
В момента, в който черният кадилак намали ход и спря до пресечката на Осемдесет и първа, Джеръми изскочи иззад ниския хвойнов храст, полетя към него и светкавично се тръшна на задната седалка.
— Телефонът ви, моля! — извика на шофьора той. — Имам нужда от мобилния ви телефон!
Сирад знаеше, че никога не биха я допуснали на седемнадесетия етаж. А и нямаше смисъл. Отговорите, които й трябваха, несъмнено се намираха в служебния компютър на Хамид.
Малко след полунощ тя стана, излезе от кабинета си и взе асансьора за двадесетия етаж. Там просто прекоси коридора и влезе в луксозно обзаведения офис на финансовия директор. Компютърният му терминал кротко дремеше вдясно от писалището. Отляво беше лаптопът, с който обикновено работеше по сделките с перифериите.
— „Бордърс Атлантик“ е пълен с тайни и те всичките са мои! — напевно прошепна тя, иронизирайки думите, с които я беше посрещнал Джордън Мичъл. Вътрешната заповед, която забраняваше на служителите да заключват кабинетите си, вероятно беше свършила работа по отношение на дребните риби, но сега вършеше добра работа и на нея.
Седна, без да пали осветлението, и се наведе да включи и двете машини. Слабият блясък от екраните й беше напълно достатъчен.
Сега ще видите за какво става въпрос, копелдаци, закани се тя, докато пръстите й тичаха по клавиатурата. Трябва ми само един миг сред вашите малки тайни и те вече няма да са такива!
Мичъл се отдръпна от терминала на Ръс, убеден в успешния край на операцията, в която бе вложил толкова труд и нерви. Стартовото броене беше започнало.
— Значи приемаме, че арабите са сигурни в системата? — попита той.
— Да, сър — отговори Траск. — Би Би Си излъчва материал за ССТ телефони, открити в тайни квартири на терористи в Кайро, Каракас и Манила. Трите кабелни канала съобщават за намерението на ФБР да поиска заповед за обиск още утре сутринта. Претендентите от Демократическата партия заклеймиха „Бордърс Атлантик“ и лично вас, обвинявайки ви в предателство към интересите на САЩ в името на финансовата печалба. Ако изключим името на сенатор Бийчъм, в момента вашето име и името на компанията са най-мразени в Америка.
— Добре — кимна Мичъл и скръсти ръце на корема си, както го правеше в редките моменти на задоволство. — Нещо за нивото на заплахата?
— Департаментът по вътрешна сигурност възнамерява да го повиши до червено, главно заради „Матрица 1016“. Не са определили точно кога, ето защо не знаем дали ще е утре, или по-нататък през седмицата. Според някои спекулации, този ход може да окаже значителен натиск върху цената на нашите акции в посока надолу…
— Няма да има значение — поклати глава Мичъл. — Ние ще бъдем на сигурен бряг далеч преди това да е станало…
— Момент — изведнъж се обади Ръс. — Регистрирам нерегламентиран достъп до базата данни на перифериите. Току-що се появи!
— Къде? — попита Мичъл. Беше по-скоро любопитен, отколкото разтревожен.
— В кабинета на Хамид. Някой използва неговия терминал и парола…
Мичъл се извърна към най-светлия финансов ум на корпорацията.
— Нали ти казах, Хамид? — подхвърли той. — Красивото ти гадже проявява интерес към далеч повече от твоята топла усмивка!