Алчни крале [bg]

— Ти не се дърпаше особено — възрази Ван Ек.

— Аз исках да проучим кой е тайният купувач на ферми за юрда в Новий Зем. А ти каза, че… — Драйден млъкна по средата на изречението, ококорен и с провиснала уста. — Ти си бил! Ти си тайният купувач!

— Най-после — промърмори Каз.

— Наистина ли вярваш, че ще измамя собствените си приятели и съседи — удари го на молби Ван Ек. — Та аз инвестирах и свои пари в онзи фонд! Поех риск също като вас.

— Не и ако си сключил сделка с шуаните — каза Драйден.

Радмакер удари отново с чукчето.

— Ян ван Ек, в най-добрия случай ти си прахосал градски ресурси в необосновано преследване. В най-лошия си злоупотребил с поста си на съветник, опитал си се да измамиш приятелите си и си нарушил законността на този търг. — Поклати глава. — Търгът е компрометиран. Не може да продължи, докато не установим със сигурност дали член на Съвета на търговците съзнателно е насочил средства към една от наддаващите страни.

Шуанският посланик се развика отново. Радмакер стовари чукчето си.

А после всичко се случи едновременно. Трима фйердански дрюскеле се втурнаха към подиума и стражите хукнаха да ги спрат. Шуанските войници тръгнаха напред. Приливниците вдигнаха ръце, а после, над всичко това, като писък на оплаквачка зави чумната сирена.

Църквата потъна в гробовна тишина. Хората застинаха по местата си, вдигнали глави и наострили слух за този звук — звук, който не бяха чували повече от седем години. Дори в Адската порта затворниците разказваха за Краличината чума, последната вълна от зараза, ударила Кетердам, за карантините, баржите с трупове, за мъртъвците, които се трупали по улиците по-бързо, отколкото гробарите успявали да ги откарат и изгорят.

— Какво е това? — попита Кювей.

Каз се подсмихна едва доловимо.

— Това, Кювей, е звукът, който смъртта издава, когато ти дойде на гости.

Миг по-късно воят на сирената потъна сред писъците на хората, които се юрнаха към двойната врата. Никой дори не забеляза кога проехтя първият изстрел.