Вечерните новини

Настъпи тишина. Пръв я наруши Ники.

— Може ли да я видя, татко? — посегна той към телеграмата.

— Да не я загубиш — предупреди го Джесика. — Това ще ти е за спомен от Хари. — И си помисли колко хубава, макар и кратка, бе тази инстинктивна близост между Хари и Ники. Явно момчето никога нямаше да свири на концерти, за което бе мечтало, но все пак щеше да стане пианист и да се радва на музиката.

— Винаги ще има за какво да сме благодарни на Хари — каза Крофърд Слоун.

— Да не забравяме и Фернандес — обади се Джесика. Вече бяха говорили за саможертвата на перуанеца. Сега тя каза на Крофърд и Рита какво му бе обещал Хари, преди да се сбогуват.

— Щом Хари го е казал — увери я Слоун, — то е било от името на Си Би Ей и има силата на документ. Като се върнем, ще се погрижа обещанието му да бъде изпълнено.

— Има само една пречка — напомни му Рита. — Станало е след уволняването на Хари, макар и той да не го знаеше.

— Няма никакво значение — отвърна Слоун. — Обещанието на Хари ще бъде зачетено.

— Но все пак трябва да решим нещо друго — каза Рита. — В репортажа си оттук ще споменаваме ли, че Хари е уволнен?

— В никакъв случай — разгорещи се Слоун. — Няма да вадим на показ мръсните ризи на компанията.

„Но рано или късно те все пак ще излязат на показ — помисли си Рита. — В края на краищата нищо не остава тайно.“

Кроф все още не знаеше за посланието, изпратено от Рита по факса до Чипингъм, но спомняйки си го, тя реши, че вероятно вече е уволнена. Все едно, сегашното си задължение към Си Би Ей трябваше да изпълни докрай.

— Имам чувството, че съм била вече по тези места — обади се Джесика. — Усетих го по пътеката, после на пистата… Изглежда, тук са ни докарали, преди да дойдем в съзнание. Само че тогава не съм знаела, че това е писта. Но ето тук пазя нещо. — И Джесика извади изпод дрехата си недовършената рисунка на човека, когото бе видяла най-напред в колибата. Подаде я на Рита с думите: — Не зная кой и какъв бе той, но съм сигурна, че е американец. Помолих го за помощ, но той не направи нищо.

— Тази вечер ще пуснем рисунката ти във вечерния осведомителен бюлетин и ще помолим който го познава, да ни се обади. От двайсет милиона души, които ни гледат, все ще се намери някой…

„Шайен II“ се носеше над върховете на Андите и скоро щеше да започне снижение към морското равнище и Лима. Току-що бе минало девет часът. Оставаше им да летят още четирийсет минути. Като се добави и времето, докато стигнат от летището до Лима, правеше сметка Рита, първата част на материала си щяха да изпратят около десет и трийсет. Щеше да постъпи както в Далас — най-напред няколко кадри в суров вид с текст като бюлетин. Тогава пак бяха тя, Кен О’Хара, Мин и Хари… Преди по-малко от месец… Нима само толкова бе минало оттогава? Струваше й се много повече — цял един свят.