Преждата на покварата
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преждата на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Качулката на Какре се развяваше на вятъра, докато наблюдаваше развоя на битката. Окото на Нуку се бе издигнало високо в небето и бе станало доста горещо, ала погребаният под тежката си роба Какре не се прибираше на хладина в покоите си. Вестоносците на Императора го уведомяваха периодично за развоя на сражението, а Какре научаваше известията посредством Чаросплетието. Силите на рода Керестин бяха напълно разгромени. Армията на една от най-изтъкнатите фамилии в империята бе направена на пух и прах. Самите Керестин, които бяха инвестирали всичко в тази военна кампания, навярно щяха да се съвземат чак след десетилетия… ако изобщо се съвземеха. След този коварен удар едва ли щяха да продължат да участват в междуособните интриги на благородниците и най-вероятно щяха да бъдат унищожени.
Авун ту Коли беше умен. Каквито и игрички да играеше, бе успял да запази всичко в тайна от Григи. Не само родът Коли се беше обърнал срещу Керестин, а и още неколцина аристократи. Сега разсипаните армии отстъпваха панически, а съюзниците на Григи го изоставяха, виждайки, че каузата им е безнадеждна. Какре забеляза, че отрядите на рода Коли бяха непокътнати; Авун ту Коли ги беше изтеглил от зоната на конфликта, оставяйки други да изнесат тежестта на битката на плещите си — на него му стигаше да гледа отстрани.
— Ти си бил — каза Какре накрая. — Сега си спомням. Докладваха ми за съобщение, изпратено на Авун ту Коли от Цитаделата, ала пропуснах да го проследя. — Вещерът се намръщи под Маската си, ядосан, задето бе забравил за нещо толкова важно.
— Авун ту Коли винаги е бил подла лисица — отвърна Мос. — И това го направи удобен за мен. Той винаги ще избере страната на победителя, без значение с кого е бил в съюз допреди малко. Само трябваше да го убедя, че аз ще победя. Виж го, виж как пази войските си. Родът Коли ще бъде най-могъщото семейство в Сарамир след Батик и той добре знае това. — Владетелят се почеса по изтънялата брада, изпъстрена с множество бели нишки. — Ти нанесе своя удар, Какре, и той беше дяволски добър, ала нито аз мога без теб, нито ти — без мен. Каквото и да си направил, сме необходими един на друг.
Думите едва не заседнаха в гърлото му: „каквото и да си направил“. Сякаш можеше да махне с ръка и да забрави толкова лесно за убийството на жената, която бе обичал. Сякаш можеше някога да се влюби отново, или пък да изпитва нещо друго, освен скръб, омраза и срам. Прикован с Чаросплетниците в една симбиоза на взаимното отвращение, той знаеше, че занапред го чака само зло; ала злото трябваше да се изстрада в името на властта. Беше имал син, после съпруга и накрая — неродено дете. Загубата им би превърнала къде-къде по-силни мъже от него в развалини. Бяха му останали единствено племенници, които да поемат юздите на империята, когато си отидеше от този свят; освен това имаше и дълг към своето семейство — към рода Батик. Нямаше да се откаже от трона, докато още можеше да диша.
— Грешиш — внезапно рече Какре, а гласът му бе сух и стържещ. — И след малко твоите вестоносци ще ти кажат защо.
В този миг камбанката в стаята зад него зазвъня като обезумяла. Мос потръпна, внезапно обзет от лошо предчувствие. Той се обърна и пристъпи сред приятния хлад на помещението; облицованите с лач стени и под не позволяваха на зноя да проникне вътре. Пред завесата на входа се обърна и видя, че прегърбената фигура на Чаросплетника пъпли зад него.
— Какво става тук, Какре? — попита намръщено. В душата му пропълзяваше вледеняващ страх. — Какво става тук?
Камбанката зазвъня отново. Съсухрената белезникава ръка на Вещера се показа изпод гънките на робата му и посочи към входа на стаята.
— Кажи ми! — извика Мос на Върховния Чаросплетник.
Вестоносецът изглежда си помисли, че тези думи бяха адресирани към него, ето защо дръпна завесата и пристъпи вътре, пребледнявайки, когато зърна изпепеляващия поглед на своя Император. Тогава осъзна грешката си, ала вече бе твърде късно, и той изстреля съобщението си на един дъх, сякаш с произнасянето на тези думи можеше да се отърве от обхваналия го ужас.
— Различни! — извика той. — Има Различни навсякъде около доковете. Хиляди! Избиват всичко, което се движи!