Ема Лайона

Позволете ми да ви повторя, че аз пламенно желая да видя Неапол превзет и замъка Сан Елмо освободен от френския гарнизон. Но помнете! Никакви договори с нашите метежни васали! Кралят във великата си милост и доброта ще им прости или ще облекчи тяхната участ; но да водим преговори с престъпните бунтовниците, които берат душа и не могат да ни навредят повече от една мишка, попаднала в капан, — не, не, за нищо на света! Бих се съгласила, бих била готова да им простя, ако го изискваше благото на държавата, но да преговарям на равна основа с тези страхливи подлеци — никога!

Такова е моето скромно мнение и аз, както обикновено, го предоставям пред съда на Вашия светъл ум.

Впрочем, нека Ваше Високопреосвещенство не се съмнява в най-искрената ми признателност за всичко, което сте сторили за нас, и ако понякога мненията ни се различават по въпроса за снизхождението, което Вие смятате за полезно, а аз намирам за пагубно, то това не помрачава вечната ми благодарност към огромните заслуги на Ваше Високопреосвещенство. Според мен най-великата и най-трудна Ваша победа ще бъде възстановяването на реда в Неапол, — тя ще увенчае титаничния Ви труд, почти постигнал целта си, който се приближава към славен завършек.

В заключение, моля Ваше Високопреосвещенство да не ни оставя в неведение през тези толкова тревожни и решителни минути. Вие сигурно разбирате с какво вълнение чакаме новини от Вас.

Отново и отново Ви уверявам в дълбоката и вечна благодарност на Вашия признателен и предан приятел.