Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Тацуоки прие тази вест, сякаш някой си бе направил шега с него. Почервеня от гняв и скастри хората си:
— Никога не трябва да зависиш от болни!
Дните преминаваха, изпълнени с такова сноване. Войската на Ода вече бе почнала да прекосява река Кисо и въвличаше отрядите на рода Сайто в яростни сражения. Ежечасно в Инабаяма пристигаха известия за пораженията на техните части.
Тацуоки не можеше да спи, очите му станаха като стъклени. Крепостта бързо се изпълни с объркване и отпадналост. Накара да оградят прасковената градина със завеса и седеше там на походното си столче, заобиколен с лъскави доспехи и от служители.
— Ако силите ни не достигат, продължавайте да изисквате още от всеки от окръзите. Има ли достатъчно отряди в града под крепостта? Нали няма да трябва да заемаме отряди от рода Асаи? Как мислите?
Гласът му бе писклив и пълен със страх, треперещ от собствения му ужас и чезнещо самообладание. Служителите трябваше да се погрижат душевното състояние на Тацуоки да не повлияе на неговите войници.
По залез-слънце от крепостта вече съзираха огньове. Настъплението на отрядите на Ода продължаваше ден и нощ — от Ацуми и долината на Кано на юг то се разпростря по притоците на Нагара към Гото и Кагамиджима на запад. С напредването на Ода подпалените от тях пожари се превърнаха в огнен прилив, който овъгляше небето. На седмия ден на месеца те почти обкръжиха Инабаяма — главната крепост на врага.
Нобунага за пръв път оглавяваше такава голяма войска. Само от това обстоятелство можеше да бъде разбрана неговата решимост да успее. За Овари това значеше мобилизация на цялата област. Бъдеха ли разбити, и Овари, и Ода щяха да престанат да съществуват.
Веднага щом войската стигна Инабаяма, настъплението й спря и за няколко дни двете страни бяха въвлечени в ожесточени боеве. Естествената твърдина и калените стари бойци на Сайто показаха своето. Особено вредоносно за Ода обаче бе превъзходството на противника във въоръжението. Богатството на Мино бе дало на рода Сайто възможност да купи значително количество огнестрелно оръжие.
Те имаха поделение, въоръжено с пушки, от каквото силите на Ода бяха лишени и щом нападателите наближеха града под крепостта, то ги обстрелваше откъм планината. Акечи Мицухиде, мъжът, който създаде поделението, отдавна бе напуснал Мино и станал ронин. При все това младият учен се бе посветил на изучаването на огнестрелното оръжие и поделението имаше здрави основи.
Във всеки случай, след няколко дни на изгаряща жега и близък бой, отрядите на Ода почнаха най-сетне да отпадат. Ако по това време родът Сайто бе поискал подкрепления от Оми или Исе, десет хиляди мъже нямаше никога повече да видят Овари.
Най-заплашителни от всичко бяха очертанията на върховете Курихара, Нангу и Бодай, които се издигаха в далечината.
— Наистина не трябва да се тревожите за нищо оттам — успокояваше Хидейоши Нобунага.
Но господарят бе неспокоен.
— Обсадата не е верният подход, но нетърпението само ще навреди на собствените ми отряди. Каквото и да правим, не виждам как може да превземем крепостта.
Отново и отново свикваха военни съвети, но изглежда никой нямаше добро хрумване. Най-сетне бе одобрен плана на Хидейоши и една нощ скоро след това предната стража го изгуби от поглед.
Потегли, само с девет доверени мъже, от кръстопътя между Унума и Хида, на четири-пет часа път от края на планинската верига, където бе разположена Инабаяма. Потънала в пот, групата се изкатери по връх Дзуирюджи, достатъчно отдалечен от Инабаяма, за да няма там никаква стража. Между придружаващите Хидейоши мъже бяха Хикоемон и по-младият му брат Матаджуро. За водач им служеше един наскоро преминал при Хидейоши човек, който изпитваше към него дълбока преданост — Осава Джиродзаемон, Унумския тигър.
— Вървете от основата на тази голяма канара към долината. Прекосете онова там малко поточе и тръгнете към блатото.
Тъкмо когато си мислеха, че са стигнали края на долината и на пътеката, видяха оплетени по една чука диви лози. Заобиколиха някакъв връх и намериха скрита пътечка до долината, която минаваше през нискорастящ шарен бамбук.
— По тази пътека е около два часа път до тила на крепостта. Щом идете дотам, като следвате тази карта на планината, трябва да попаднете на воден шлюз, който води към вътрешността на укреплението. Сега с ваше позволение аз ще се сбогувам.
Осава остави групата и сам се обърна назад. Той бе човек със силно чувство за дълг. Макар предан на Хидейоши и съвсем искрен, веднъж вече се бе клел във вярност на рода Сайто. Трябва да му е причинявало болка да води тези хора нагоре по тайната пътечка, която стига зад крепостта на неговите предишни господари. Хидейоши се бе досетил за това и нарочно му бе казал да си тръгне обратно, преди да са стигнали целта си.