Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Стоун се приближи до нея, зави се с едно одеяло, готов да пази любимата си през дългата студена нощ.
В събота Джини прекоси Саут Плат Ривър и като премина през Уилкерсън Пас, се озова в по-ниската част на планината. През изминалите две нощи тя упорито прогонваше от съзнанието си образите на тримата мъже в живота си и не позволяваше на тревожните мисли да отклонят вниманието й. Не искаше да се безпокои и страда заради баща си, нито пък да се страхува от отмъщението на Франк. Не искаше да се измъчва заради евентуалното предателство на Стоун.
Но неканените мисли все по-често я обсебваха. Укоряваше се, че болката и възмущението я бяха накарали да действа импулсивно, без да даде възможност на Стоун да й обясни мотивите за поредната си лъжа. Вероятно е твърде глупаво и безразсъдно от нейна страна да пътува сама през тази огромна пустош. Всичко може да й се случи. Ако стане някаква злополука, никой не би могъл да й помогне. Може да я нападнат разбойници като тези от бандата на Барт. Ами ако на пътя й се изпречи някое опасно диво животно? Тази сутрин тя бе видяла две огромни мечки. Може да стане жертва на някой побеснял индианец или на отчаян златотърсач, полудял от суровите условия и самотата. Каквото и да си мислеше Стоун за баща й, тя бе убедена, че той я обича и желае и никога няма да й причини болка и страдание. Постъпи глупаво, като избяга така сама, без дори да поговори с него. Кой знае какви ужасни неща си мисли той за нея.
Тя го бе предупредила, че Кинон е опасен, макар че Стоун можеше да се погрижи сам за себе си. Ако Кинон вярваше, че Стоун знае местонахождението на мината, той би се опитал да изкопчи информация от него и дори да го убие. Нищо чудно, ако в този момент над главата на Стоун е надвиснала смъртна опасност. Вероятно Кинон не се е осмелил досега да го нападне, защото е знаел, че Стоун е човек на закона и ако го убие, другите специални агенти ще започнат разследване и ще го разобличат. Напълно е възможно Стоун да е дал някакви сведения за Кинон на властите и дано Кинон не се е добрал до тази информация.
Несъмнено, щом от Денвър пристигне телеграма с предявения иск на името на В. А. Марстън, Франк веднага ще се отправи към находището. Ако нито Стоун, нито баща й са там, тя ще трябва да отиде в най-близкия град, за да бъде в безопасност, докато реши каква да е следващата й стъпка.
Джини прекъсна мислите си. Вниманието й бе привлечено от прорязаните с тунели канари, които се виждаха в далечината. По стените на скалите се извиваха улеи за промиване на руда, спускащи се към мястото, където работниците отделяха златото от пясъка. Награбили кирки и лопати, гребла и колички, някои от мъжете превиваха гръб под жаркото юнско слънце, а други работеха усилено в тъмните шахти. Джини се спря, погледа ги и сетне продължи пътя си, докато най-накрая намери едно закътано място край Уилкерсън Пас, където да пренощува.
В понеделник, на първи юли, Джини излезе от гъстата гора. Пътят й продължаваше през едно плато с хълмисти пасища и храсталаци, като тук — там се забелязваше и по някое дърво. От време на време поглеждаше през бинокъла и в компаса, купени в Колорадо Сити, за да се увери, че се движи в правилна посока. Избягваше да минава покрай поточетата и реките, за да не се натъкне на златотърсачи или трапери. Побърза да заобиколи един тревист склон, щом забеляза, че целият е осеян с входове на мини. Явно тук в околността имаше богато находище и хората неуморно копаеха. Погледът й попадна върху разпръснатите палатки, навеси, колиби, които подслоняваха работниците.
Джини реши да прекара нощта в едно дере и погледна към небето, за да се увери, че няма да вали. Кинон й бе разказвал колко много хора, които не познаваха капризите на природата по тия места, намираха смъртта си, попаднали в капана на придошлата вода.