Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Музикантите продължаваха да свирят. Веднага щом се изправи до рамото на принца, Арута го попита тихо:

— Какво мислиш за това посещение?

— Странна работа — отвърна също така тихо Джеймс. — На пръв поглед изглежда сякаш херцогът е тръгнал да търси подходящ съпруг за дъщеря си и същевременно да се позабавлява с ловуване в чужди страни.

— На пръв поглед — повтори Арута, без да откъсва поглед от танцуващите.

— Да, защото всекиму е известно, че тази част на Кралството не изобилства с подходящи партии. Ето защо официалната причина ми се струва съмнителна.

— А каква друга причина може да има?

— Младежите твърдят, че искат да излязат на лов за троли и дракони, но това също ми изглежда малко съмнително. Само преди няколко седмици край Ромней си имахме работа с троли, но със сигурност оставихме достатъчно от тях живи, за да забавляват принца и спътниците му до края на живота им. Що се отнася до ловуването на дракони, дори джуджетата не тръгват след тях. Появят ли се, изкарват цели села да ги гонят. Не, херцогът може и да не е наясно с лова на троли и дракони, но друга е причината, която го е накарала да се отправи на запад. И тя, според мен, се крие в Дърбин.

— Че какво може да го интересува в Дърбин? На изток има поне двайсет големи кешийски пристанища.

— Ако знаехме какво ще търси в Дърбин, щяхме да знаем и какво го кара да лъже.

Арута го погледна през рамо.

— Май си заподозрял нещо. — После отново насочи поглед към танцуващите.

Джеймс кимна.

— Но все още не зная какво точно. Имам странното усещане, че всички тези събития — убийствата в града, изчезването на хора и пристигането на чуждоземния херцог, по някакъв начин са свързани.

— Ако откриеш още парченца от ребуса, съобщи ми.

— Вие ще сте първият — обеща Джеймс.

— Успя ли да поспиш?

— Одеве ли? Да — кимна Джеймс, който вече се досещаше какво ще последва.

— Хубаво. Знаеш какво трябва да направиш.

Джеймс кимна отново, поклони се на принца и на принцесата, след това напусна залата. На излизане даде знак на един от пажовете да го последва. Младежът тръгна след него.

Когато стигна галерията с гоблените, Джеймс откри, че е празна. Продължи към градината на принцесата и там завари изчервения и видимо оглупял Уилям да стърчи нескопосано до принцесата и да ломоти неразбрано в отговор на звънливите й въпроси.

— Хм — оповести появата си Джеймс.

Облекчението върху лицето на Уилям, докато Джеймс се покланяше на принцесата, бе повече от очевидно.

— Ваше височество, този паж ще ви отведе в покоите ви. Баща ви и брат ви вече се оттеглиха.

— Но още е рано — възрази девойката.

— В такъв случай, ако предпочитате, може да ви отведе обратно на празненството. За съжаление дългът налага кадет Уилям да отиде на друго място. — Тя понечи да възрази, но Джеймс добави: — По заповед на принца.

Принцесата се намръщи, после се усмихна пресилено и се обърна към Уилям.

— Благодаря ви, задето така мило ми кавалерствахте. Жалко, че разговорът ни приключи малко преждевременно. Но може би ще го продължим друг път?