Книга на Страшния съд
- Автор: Уилис Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Думбалакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на Страшния съд». Краткое содержание книги:
— Роузмунд, трябва да се върна в плевнята. Оставила съм си пелерината… — започна Киврин.
— Мамо! — извика Агнес и хукна към майка си, като за малко да падне под един кон. Той изцвили и заклати глава.
— Агнес! — извика Роузмунд и пусна ръкава на Киврин, но вече беше твърде късно. Еливис и пратеникът вече ги бяха видели и идваха към тях.
— Не трябва да тичаш така между конете — каза Еливис и притисна детето към себе си.
— Блеки умря — рече само Агнес.
— Това не означава, че трябва да тичаш, без да гледаш — отвърна Еливис. Киврин беше сигурна, че тя дори не е чула думите на момиченцето. Еливис се извърна към пратеника на епископа.
— Предайте на съпруга си, че сме благодарни за конете, с които ни услужихте, за да могат нашите да си починат — каза той, но гласът му също звучеше много разсеяно. — Ще ви ги изпратя от Кърси с някой слуга.
— Ще дойдеш ли да видиш Блеки? — попита Агнес и задърпа майка си за полата.
— Тихо — нареди Еливис.
— Моят писар няма да тръгне с нас — продължи пратеникът. — Вчерашният ден беше прекалено весел за него и сега той изтърпява последиците от прекаленото пиене. Моля за вашето благоволение, милейди, да остане при вас, докато се възстанови, за да може да ни последва.
— Разбира се, че може да остане — каза Еливис. — Има ли нещо друго, с което можем да му помогнем? Майката на моя съпруг…
— Не. Оставете го да се наспи. Нищо не помага на болките в главата така, както добрият сън. До довечера ще се оправи — отвърна пратеникът. Той самият също изглеждаше попрекалил с веселбата. Беше изнервен, някак разсеян, сякаш главата му се пръскаше от болка, а аристократичното му лице изглеждаше сивкаво на ярката сутрешна светлина. Той потръпна и уви наметалото си още по-плътно около себе си.
Не беше и погледнал към Киврин и тя се зачуди дали е забравил обещанието си към лейди Имейн в цялата суматоха. Тя погледна нервно към портата с надеждата, че Имейн продължава да гони Рош и няма да се появи изневиделица, за да му припомни.
— Съжалявам, че съпругът ми не е тук — каза Еливис — и че не можахме да ви посрещнем по-добре. Моят съпруг…
— Трябва да поговоря със слугите си — прекъсна я той, после подаде ръката си и Еливис падна на колене и целуна пръстена му. Още преди тя да успее да стане, той вече се беше отправил към конюшнята. Еливис го изгледа притеснено.
— Искаш ли да го видиш? — попита Агнес.
— Не сега — отвърна Еливис. — Роузмунд, трябва да се сбогуваш със сър Блоет и лейди Иволда.
— Той е съвсем изстинал — каза Агнес.
Еливис се обърна към Киврин.
— Лейди Катрин, знаете ли къде е лейди Имейн?
— Остана в църквата — отговори вместо нея Роузмунд.
— Може би продължава да се моли — предположи Еливис, изправи се на пръсти и огледа претъпкания двор. — Къде е Мейзри?
„Крие се някъде — помисли си Киврин, — както трябваше да направя и аз.“
— Да я потърся ли? — попита Роузмунд.
— Не — отвърна Еливис. — Ти трябва да си вземеш сбогом със сър Блоет. Лейди Катрин, идете да доведете лейди Имейн от църквата, за да може да се сбогува с пратеника на епископа. Роузмунд, защо си още тук? Трябва да се сбогуваш с годеника си.
— Отивам да намеря лейди Имейн — каза Киврин и си помисли: „Ще мина между постройките и ако Имейн е още в църквата, ще се скрия зад колибите и после ще потъна в гората.“
Двама от лакеите на сър Блоет се бореха с един тежък сандък. Стовариха го с гръм и трясък пред нея и той се катурна. Тя отстъпи назад и тръгна да ги заобикаля, като се опитваше да не минава точно зад конете.
— Чакай! — извика Роузмунд и я хвана за ръкава. — И ти трябва да дойдеш с мен, за да си вземеш сбогом със сър Блоет.
— Роузмунд… — каза Киврин с вперен към двора поглед. Очакваше, че лейди Имейн ще се появи всеки момент.
— Моля те — настоя Роузмунд. Изглеждаше бледа и изплашена.
— Роузмунд…
— Ще ти отнеме само минутка и после можеш да отидеш да доведеш баба. — Тя издърпа Киврин до конюшнята. — Ела. Сега, докато с него е и снаха му.
Сър Блоет наблюдаваше как оседлават коня му и си говореше с жената с невероятната забрадка, която тази сутрин беше сложена набързо и се бе изкривила на едната страна.
— Каква е тази спешна работа, дето е ангажирала така пратеника на епископа? — питаше тя в този момент.
Той поклати глава свъсен, но когато видя Роузмунд, се усмихна и пристъпи напред. Тя пък отстъпи назад, здраво стиснала ръката на Киврин.
Снаха му само хвърли поглед към Роузмунд и продължи:
— Да не би да е получил лоши вести от Бат?
— Нито тази сутрин, нито снощи не е пристигал никакъв вестоносец — отвърна сър Блоет.