Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
— Тя ни нападна! — кресна Джорджия. — Лудата кучка ни нападна! Качи се по стълбите и започна да бълва всички тия глупос…
— Млъкнете — проехтя гласът на Барби. — Всички млъкнете. — Той се обърна към Пайпър: — Не за първи път удряте рамото си, нали?
— Искам да излезете оттук, господин Барбара — каза Рандолф, ала без обичайната си увереност.
— Мога да се справя с проблема — отвърна Барби. — Вие можете ли?
Шерифът си замълча. Мел Сиърлс и Франк Делесепс стояха пред вратата. Изглеждаха угрижени.
Барби се обърна отново към Пайпър:
— Имате сублуксация — непълно разместване на ставата. Положението не е толкова лошо. Мога да наместя рамото ви, преди да сте отишли в болницата…
— Болница ли? — изграчи Фред Дентън. — Тя аресту…
— Млъкни, Фреди — прекъсна го Рандолф. — Никой не е арестуван. Поне засега.
Барби погледна преподобната в очите.
— Обаче трябва да го направя сега, преди да се е подуло още повече. Ако изчакате Евърет да го направи в болницата, няма да ви се размине без упойка. — Той се наведе към ухото й и измърмори: — И докато сте под упойка, те ще наложат своята версия, а вие няма да можете да кажете вашата.
— Какво си шушукате там? — попита подозрително Рандолф.
— Казвам й, че ще боли — отвърна Барби. — Нали така, преподобна?
Тя кимна.
— Давайте. Треньорката Громли ми го намести на игрището, а беше пълна скръб. Само побързайте. И не го извивайте много-много!
— Джулия, вземи раменната превръзка от аптечката! — извика Барби. — И ми помогни да я сложим да легне по гръб.
Пребледняла, вестникарката се подчини.
Тогава Барби седна на пода вляво от Пайпър, изу едната си обувка и обгърна горната част на ръката й с длани.
— Не знам какъв е бил методът на треньорката Громли — каза, — но ето как го правеха лекарите в Ирак. Вие трябва да преброите до три и после да извикате: „Ядец!“
— Ядец… — повтори учудено Пайпър. — Добре, вие сте докторът.
„Не — помисли си Джулия, — в момента в Честърс Мил няма истински лекар.“ Сега Ръсти Евърет бе човекът с най-близката до истинската квалификация. Беше звъннала на Линда, която й даде мобилния му номер, ала обажданията й моментално се препращаха към гласовата му поща.
В кабинета цареше тишина. Дори Картър Тибодо наблюдаваше мълчаливо действията на готвача. Барби кимна на Пайпър. По челото й бяха избили капчици пот, но твърдостта, изписана на лицето й, го обнадеждаваше. Тогава, докато дърпаше бавно, но силно ръката й, той приложи контранатиск с крака си.
— Добре, вие сте на ход. Да ви чуя.
— Едно… две… три… ЯДЕЦ!
В мига, в който Пайпър извика, Барби дръпна най-силно. Всички в помещението чуха как ставата се върна обратно на мястото си. Подутината под ръкава на преподобната изчезна сякаш с магия. Тя извика отново, ала не припадна. Младият мъж преметна раменната превръзка през врата й, омотавайки я около горната част на ръката й, за да я обездвижи, доколкото можеше.
— По-добре ли е сега? — попита.
— Да — отвърна преподобната. — Много по-добре, слава богу. Все още ме боли, но не толкова силно.
— Имам аспирин в чантата си — обади се Джулия.
— Дай й проклетия аспирин и се махайте оттук — отсече Рандолф. — Тук остават само Картър, Фреди, преподобната и аз.
Джулия му хвърли смаян поглед.
— Шегуваш ли се? Преподобната отива в болницата. Можеш ли да ходиш, Пайпър?
Жената се изправи неуверено на крака.
— Мисля, че да. Ще се справя.
— Сядайте си на мястото, преподобна Либи — настоя шерифът, ала Барби усети колебанието в гласа му. Бе изгубил битката.
— Защо не се опитате да ме принудите със сила? — подхвърли Пайпър и повдигна леко превързаната си ръка. — Сигурна съм, че можете да я изкълчите отново, при това с голяма лекота. Хайде! Покажете на тези… момчета… че сте също като тях.
— А аз ще го пусна във вестника — заяви лъчезарно Джулия. — Тиражът ще се удвои!
Барби също се намеси:
— Предлагам ви да отложите тази работа за утре, шерифе. Позволете на дамата да получи по-силни болкоуспокояващи от аспирина, както и Евърет да прегледа раните на коленете й. Едва ли ще избяга, като се има предвид, че все още сме под Купола…
— Нейното куче се опита да ме убие — обади се Картър. Въпреки болката, която изпитваше, отново говореше спокойно.