Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
— Ясно.
— Капитане, не се осмелявам да кажа, че дори и дете би се справило с бомбата, камо ли един стар гарибалдийски капитан. Ръката ви е сигурна, очите зорки, трябва само да извършите малките операции, които ви обяснявам. Обаче трябва да ги извършите в подходящия ред, нали?
Приех. Ако успея, изведнъж ще стана пак млад и ще видя в краката си всички Мордехаи на този свят. И курвичката от гетото в Торино. Gagnu, а? Ще ви дам да разберете.
Изпитвам нужда да се отърва от миризмата на разгонената Диана, която от година и половина ме преследва през летните нощи. Осъзнавам, че смисълът на живота ми е да победя тази проклета раса. Рачковски е прав, само омразата стопля сърцето.
Трябва да ида да изпълня дълга си в парадна униформа. Сложих си фрака и брадата, които носех на вечеринките на Жюлиет Адам. Почти случайно в дъното на един шкаф открих запас от кокаина Парк & Дейвис, с който снабдявах доктор Фройд. Кой знае как е останал там. Никога не съм го пробвал, но ако той е прав, би трябвало да ме зареди с енергия. Към него добавих три чашки коняк. Усещам се като лъв.
На Гавиали му се иска да дойде с мен, но няма да му позволя, вече е прекалено бавен и ще вземе да обърка нещо.
Отлично разбрах как работи тази чудесия. Ще сложа бомба, която ще стане епохална.
Гавиали ме предупреждава за последен път:
— И внимавайте ето с това, и с това тук също.
По дяволите, още не съм изкуфял.
Излишни ерудитски уточнения
Единственият измислен персонаж в тази история е главният герой Симоне Симонини — не е измислен обаче дядо му капитан Симонини, въпреки че Историята го познава само като загадъчния автор на едно писмо до абат Барюел.
Всички останали персонажи (с изключение на някои странични фигури като нотариуса Ребауденго или Нинуцо) са действително съществували и са направили и казали нещата, които правят и казват в този роман. Това се отнася не само за персонажите, които присъстват с истинското си име (макар че на мнозина може да изглежда невероятно, ала личност като Лео Таксил наистина е съществувала), а и за лица, които се появяват под измислено име, защото заради наративна икономия един-единствен (измислен) герой казва и прави нещата, казвани и правени от двама (исторически действителни) герои.
Като се замислим обаче дори Симоне Симонини, макар и резултат на колаж, в резултат на който са му приписани неща, извършени в действителност от различни хора, в някакъв смисъл е съществувал. Или с други думи, да си го кажем направо, той все още е сред нас.
Разказвачът си дава сметка, че покрай доста хаотичната интрига на записките, които са възпроизведени тук (с всичките скокове напред и назад, които кинематографистите наричат флашбек), читателят може и да се обърка в каква последователност точно протичат събитията, като се започне от раждането на Симонини и се стигне до края на неговите дневници. Това е фаталната дискразия между story и plot, както казват англосаксонците, или, още по-лошо, както казваха руските формалисти (все евреи) между фабула и сюжет или интрига. Истината е, че дори на Разказвача често му беше трудно да се ориентира, ала той все пак смята, че добрият читател може и да не обръща внимание на тези тънкости и все пак да изпита удоволствие от историята. В случай че читателят е все пак прекалено суров или пък не е от бързо разбиращите, ето една таблица, която изяснява връзките между двете равнища (всъщност типични за всеки роман — както се казва, — който е добре написан).