Разбитото око

Хрумна ѝ, че ако нейният отвратителен баща не бе решил пресметливо родът Белодъб да подкрепи Гавин и Андрос Гайл…

О, не, само това не. Никога не си бе представяла решението му така. Винаги си внушаваше, че се е дължало само на страхливостта му.

Помнеше лицето на баща си на онова пиршество, когато истинският Гавин Гайл ръсеше просташки шеги за стряскащите прищевки, които ще си позволява в леглото с дъщеря му. Баща ѝ гледаше като попарен. Имаше вид на най-жалкия слабак. Но какво можеше да стори?

Когато Дазен опожари тяхното имение на Големи Яспис, Белодъб загубиха голяма част от богатството си и най-добрите си хора. И имаха огромни дългове към благородници, застанали на страната на Дазен. Дългове, които нямаха с какво да изплатят. Но имаха надеждата да се отърват от тези дългове, ако Гавин победи във войната. От гледната точка на баща ѝ родът Белодъб не можеше да си позволи нищо друго, освен да се обвърже необратимо с истинския Гавин Гайл и баща му Андрос.

Ами ако баща ѝ си е казвал, докато отвеждаха младата и пияна Карис, за да бъде… да, за да бъде насилена: „По-добре да я изнасилят веднъж и да се омъжи за Призмата, вместо да стане робиня и с нея да се гаври който поиска до края на живота ѝ“?

Слаб и отвратителен. Но не себичен. Не чужд на обичта. Сам си пръсна главата, когато Карис го намрази.

Тя не проля и една горчива сълза за баща си, след като реши да не се отърве от плода в утробата си.

Връхлетя я внезапен пристъп на гадене, но се помъчи да остане съсредоточена. Никаква слабост — не и тук, не и пред тази жена.

Марисия отвори шкафа до себе си, подвоуми се, после избра и извади кристална гарафа, пълна с кехлибарена течност. Взе само една кристална чаша с изящни орнаменти и я напълни щедро с повече от двойна порция. Сложи чашата точно в средата на малкото бюро. Спазваше прастар обичай от Кървавата гора, роден от желанието бедността да не пречи на гостоприемството. Дори ако някое семейство можеше да си позволи само една хубава чаша в къщата, домакинът и гостът си я поделяха.

Ако семейството се замогнеше, изборът дали да спазват обичая, или да се откажат от него, като слагат чаша пред всеки, показваше достатъчно красноречиво как се отнасят към традициите и произхода си.

Марисия взе чашата, вдигна я срещу Карис за безмълвна наздравица и отпи.

Но в Хромария традицията повеляваше роби и господари да не пият заедно. Когато се налагаше хора с такава разлика в общественото положение да се хранят или пият на една маса, нисшестоящият трябваше да се държи почтително с високопоставения.

Погледът на Марисия сякаш подканяше дръзко Карис да отговори: „Аз твоята домакиня ли съм, която дели питието си с гостенката, или робиня? Каква съм за тебе?“

Всичко да пропадне в ада дано! В това Марисия превъзхождаше Карис. Откога поддържаше цяла мрежа от шпиони? Пък и в Кървавата гора сипваха на госта вино или бренди, никога уиски. Може и да бе дошло времето за нови традиции.