Птиците свиват гнезда
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Величка Павлова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Птиците свиват гнезда». Краткое содержание книги:
Същата нощ сънува, че помага на Катрин да ражда. Сънят й, който беше направо като истински, се превърна в кошмар, когато детето се роди. Поглеждайки към бебето, което държеше в ръцете си, Александра видя гротескно чудовище с огромни, подути мъжки полови органи. Грозното, белязано лице беше това на Енос Хинтън, който й се подиграваше злобно.
Потънала в пот, Александра се събуди навреме, за да не извика от ужас и силна болка. После, когато разбра, че сънува, тя продължаваше да усеща тежестта на бебето в ръцете си. Тя размърда ръцете си, но не успя да премахне усещането. Изпадна в смазваща депресия от кошмара, който бе като ужасно предупреждение.
В ярката светлина на следващия ден едва когато кошарата „Разбойник“ остана зад гърба им, тя можа да се отърси от потискащото чувство за предсказанието в съня й. Споменът за кошмара с неговата тревожна реалност, постепенно избледня, оставайки някъде отзад. Там той се сля с други мъчителни спомени и чувства, които се връщаха далече назад от съдбовния ден, в който напусна Камдън парк, за да търси Елизабет Макартър и баща й.
Деветнадесета глава
— Накратко, мистрес Керък — обобщи Хърмиън Уинтроп, — Диердри е отлична ученичка. Както съм изтъквала в писмата ми до вас, тя проявява интерес, а има и талант към изкуствата. След време, навярно тя ще трябва да продължи в тази насока, като учи в Англия или Европа.
— Навярно г-жо директор — изрази съмнение Александра, — ако тя желае, ще се постарая да й осигуря възможност за това. Що се отнася до моите предпочитания обаче, аз съм разделена от нея вече дълго време и не ми се иска да я окуражавам да напусне Австралия.
Високата, слаба директорка на Сайдънхам Академи кимаше, като приемаше примирено човешките слабости. Със сива коса и очи, които отиваха на цвета на безупречно чистата и изключително строга рокля, тя надзърташе над пенснето си, докато продължаваше да разговаря с Александра за Диердри. На нея й бяха поверени голям брой ученици от най-далечни земни кътчета на възраст между 10 и 18 години, всичките от богати семейства, което изискваше висок стандарт от самото училище, и тя напълно отговаряше на отговорностите, които бе поела.
Докато разговаряше с нея в кабинета й, от портрета върху покритата с ламперия стена я гледаше навъсено основателят на училището и Александра научи, че според учителското тяло Диердри няма никакви проблеми. Доволна от чутото, след няколко минути тя приключи разговора.
— Много мило от ваша страна да ме приемете веднага, като се има предвид колко късно ви съобщих за посещението си — каза Александра. — За мен разговорът ни бе не само приятен, но ми даде и доста информация.
— За мен е особено удоволствие да ви приема по всяко време, мистрес Керък. Часът по спортни игри ще свърши всеки момент. Веднага след това ще изпратя дъщеря ви в хола за посетители.
Александра благодари на директорката и излезе от кабинета, като тръгна надолу по стълбите. Беше пристигнала предишната нощ в Сидней и вършеше работите си в столицата, облечена в модна синя поплинена рокля с бледосини брокатени шарки върху корсажа и подходяща за модела висока якичка от бледосиня дантела. Шапката й, украсена с бледо син тюл отиваше на роклята й, както и сините й ръкавици от мека ярешка кожа. Въпреки че предпочиташе Пустошта, тя продължаваше да се чувства напълно в свои води сред най-отбраните кръгове, които столицата можеше да предложи.
Седнала в стаята за посетители, Александра чакаше с нетърпение да пристигне Диердри. Не след дълго вместо малкото момиченце, което бе пратила да учи, в стаята влезе висока, хубава девойка в бяло облекло за крикет, която се усмихваше възбудена. Диердри зяпна от радост, сетне двете с Александра се затичаха една срещу друга и се прегърнаха.
Очите на Александра се изпълниха с радостни сълзи и тя притисна дъщеря си по-силно и я целуна. Сетне и двете отстъпиха назад и се погледнаха една друга, при което Диердри изглеждаше леко учудена:
— Не си спомням да беше толкова превъзходно красива мамо — избърбори тя.
— Виждам, че си научила твърде добре светските обноски — подразни дъщеря си Александра, смеейки се весело.
— Но, мамо, това, което казах е самата истина — настояваше Диердри. — Винаги съм те мислела за привлекателна жена, разбира се, но… — Тя замълча, като търсеше и не успяваше да намери думите, с които да изрази чувствата си.