Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
— Хайде, сержант, ела да пийнем по кафе.
Между впрочем, това се случи същия ден, когато умря президентът. Сигурно и той е чул някакъв вътрешен глас, който му е прошепнал:
— Хей, приятелче, я се отпусни малко, вече всичко е тип-топ! Знам, че много хора не харесват вицепрезидента, защото са убедени, че никой не може да замени Големия. Наистина му съчувствах, защото не след дълго и аз се оказах в сходна ситуация. След уволнението на сержант Авалон направиха мен командир на взвода.
Нямаше никакво значение, че войната почти е приключила. Предстояха ни толкова много битки и толкова много раздели с добри хора, на които трябваше завинаги да кажем „сбогом“. Когато достигнахме Йонкърс, от ветераните в битката при Хоуп бях останал само аз. Не мога да кажа какво точно изпитвах, докато минавах покрай ръждивите отломки, изоставените танкове, смачканите журналистически бусове, хилядите човешки останки… Чувствах ли нещо изобщо? Взводният командир си има твърде много грижи и твърде много нови лица, за които да се грижи… По някое време осъзнах, че доктор Чандра ме наблюдава изпитателно. Той обаче така и не се приближи и по никакъв начин не ми показа, че има някакъв проблем… Когато се качихме на баржите от брега на река Хъдзън, погледите ни се срещнаха. Психиатърът само ми се усмихна и поклати глава. Бях издържал теста.
Сбогувания
(Завалял е сняг. Макар и с неохота, „Чудака“ се обръща и тръгва бавно към дома си.)
Чували ли сте някога за Клемънт Атли? Много ясно, че защо да сте чували? Пълен неудачник и абсолютно посредствен политик, влязъл в учебниците по история само защото е заменил Уинстън Чърчил след официалния край на Втората световна война. В Европа войната е била приключила и британците са смятали, че са страдали достатъчно; Чърчил обаче искал да помогне на САЩ в Япония и твърдял, че делото трябва да бъде доведено до своя край. И вижте как му се отблагодаряват за това. Ние не искахме случилото се със Стария лъв да се повтори и с нашата администрация. Ето защо решихме да обявим Победата веднага след като континенталните Съединени щати бяха превърнати в безопасна зона.
Всички знаеха, че на практика войната не е приключила. Все още имахме да помагаме на съюзниците си и тепърва ни предстоеше да прочистваме от живите мъртъвци огромни територии по целия свят. Да, толкова много задачи стояха пред нас, ала поне редът в родината ни беше възстановен и поради тази причина беше мъдро да дадем на хората си шанс да се върнат у дома. Тогава именно бяха сформирани многонационалните сили към Организацията на обединените нации. Бяхме приятно изненадани от голямото количество доброволци, които се записаха още през първата седмица. Наложи се дори да откажем на някои, да ги зачислим в запаса или да ги изпратим да обучават младите ни попълнения, пропуснали епичния поход през Америка. Давам си сметка, че много хора сигурно ме ругаят, задето сформирах Многонационалните сили, вместо да организирам грандиозен американски кръстоносен поход, обаче въобще не ми пука за това. Америка е справедлива и честна страна, нейният народ заслужава честни и справедливи сделки, а когато сделката е изпълнена — ако си честен човек, разбира се!, — трябва да стиснеш ръцете на бойците, да им платиш и да пуснеш всички онези, които искат да се върнат към нормалния живот…
Вероятно поради тази причина задокеанските кампании протичат малко по-бавно… Нашите съюзници отново се изправиха на крака, ала ние все още имаме да разчистваме маса „бели“ зони — планинските вериги, цели острови на линията на снеговете, океанското дъно, да не говорим за Исландия… Да, Исландия — там никак няма да е лесно… Ако Иванушките ни бяха позволили да им помогнем в Сибир, положението щеше да е друго, обаче… Иванушките са си Иванушки. Отгоре на всичко и до днес чувам за нападения на американска територия — всяка (или почти всяка) пролет, по плажовете, около езерата… Слава богу, броят на тези случаи непрекъснато намалява, но това не значи, че хората могат да забравят за предохранителните мерки. Все още не сме се измъкнали от тази война и докато не ги изметем, изчистим и изпепелим (ако се наложи) от лицето на Земята, всеки е длъжен да даде своя дял и да свърши своята работа. Би било чудесно хората да си извлекат именно този урок от цялата тази трагедия. Всички сме в кюпа, така че дайте своя дял и вършете своята работа.