Звярът

Макар да му бе признала желанието си да го задържи на този свят по съвсем същата причина, която той излагаше сега, да го чуе казано по този начин? Едва не й прилоша, връщайки се към мига, когато мислеше, че ще го изгуби, макар по онова време да знаеше, че може да отиде и да го открие в Небитието.

Беше сякаш той отново лежеше на земята, борейки се за въздух, който не успяваше да си поеме, докато кръвта изпълваше гърдите му и тя го губеше, макар тялото му все така да лежеше пред нея.

А после си помисли за Бити на задната седалка на понтиака, плачеща, изгубена, сама.

— Да — каза дрезгаво. — Ще остана. Заради нея. Докато е жива, ще остана с нея.

Рейдж изпусна дъха си, бавно и продължително.

— Това е добре. Това е…

Срещнаха се по средата, тръгнали едновременно един към друг, и когато се прегърнаха, тя отпусна глава върху солидните му гърди и се заслуша в ударите на сърцето му. Загледана през слабо осветената спортна зала, тя ненавиждаше избора, който бе направила току-що, обетът, който беше дала… и едновременно с това бе неизмерно благодарна за него.

— Тя не бива да научи — избъбри, отдръпвайки се лекичко от него и вдигайки поглед към лицето му. — Бити не бива да научи за мен… не и докато не вземе решение. Не искам страхът да не остане сама да повлияе на избора, който ще трябва да направи. Ако иска да дойде с нас, трябва да бъде, защото го е избрала сама. Всичката смърт в живота й досега може да бъде част от решението й, но не може да бъде главното.

— Съгласен съм.

Мери отново се сгуши в него.

— Обичам те.

— Аз също те обичам.

Дълго останаха така. А после Рейдж улови едната й ръка и я протегна напред, обвивайки другата около кръста й.

— Танцувай с мен.

Тя се засмя.

— На каква музика?

— Всякаква. Никаква. Няма значение. Просто танцувай с мен тук, в мрака.

По някаква причина очите й плувнаха в сълзи, когато двамата се раздвижиха, полюшвайки се лекичко, стъпките им върху гладкия под и шумоленето на дрехите им — единственият звуков съпровод. Много скоро откриха ритъм и ето че той я поведе във валс, истински, старомоден, в който го биваше много повече, отколкото нея.

Докато се носеха из празното помещение, в главата на Мери зазвуча симфония, цигулки и флейти, тимпани и тромпети, придаващи великолепие и енергия на танца им.

Те се въртяха ли, въртяха, докато Мери не грейна, усмихвайки му се широко, дори когато по бузата й се търкулна сълза.

Тя знаеше какво прави. Знаеше точно защо я беше помолил да го сторят.

Напомняше й, че бъдещето беше непознато и непознаваемо.

Така че ако ти се удаде възможност… дори и без музика и бална рокля, без смокинг и пищно тържество… когато любовта на живота ти те помоли да танцуваш?

Важно е да кажеш „да“.