Обладаване

Днес започва разказването на приказки. Навсякъде в Бретан разказването на приказки започва в Деня на Вси светии, през черния месец. Продължава през целия декември — най-черния месец, чак до коледната приказка. Навсякъде има разказвачи. В нашето село хората се събират край тезгяха на обущаря Бертран или при Яник, ковача. Всеки си носи малко работа и се топлят с уютното си присъствие или с жегата на ковачницата, а в плътния мрак зад плътните стени чуват вестителите, необяснимо проскърцване на дърво, плясък на криле или най-лошото от всичко — осите на раздрусаната каруца на Анку39.

Баща ми има навик да ми разказва приказка всяка вечер през двата черни месеца. Тази година ще е същото, с изключение на това, че и Кристабел е тук. Слушателите на баща ми не са толкова многобройни, както при Бертран или Яник, и в интерес на истината той не може да се мери с тях, защото не драматизира — говори с учтивостта на учен, която е неразделна част от него, и с придирчива настойчивост да е прецизен, без да си позволява бау! и бам!, когато в разказа изскочи демон или върколак. Ала въпреки това с течение на годините възпита в мен безпрекословна вяра в съществата от неговите митове и легенди. Започваше разказа за чешмата Баратун — вълшебната чешма във вълшебната Броселиандова гора, с научно изброяване на всичките й възможни наименования. Наизустила съм цялата литания: Бреселианда, Берсилан, Брюселие, Бертелийо, Берселианд, Брешелиан, Бреселийо, Броселианд. Чувам педантичния му тайнствен глас: „Мястото мени името си, както мени границите си и посоките на тъмните си проходи и гористите просеки — то не може да се прикове на едно място, както не могат да се уловят незримите му обитатели и вълшебните му свойства, но винаги е там и всички тези имена показват само един негов миг или измерение“. Всяка зима разказва приказката за Мерлин и Вивиан; приказката винаги е една и съща, но разказът е винаги различен.