Нескопоското [ЛП]

— Че преди три дни, аз великодушно подарих на бившия съхерцог Гриз, носна кърпичка от собствения си джоб! — изрева кралят и стана. — Помня много добре!

Сатор залитна и падна на колене. Той отваряше и затваряше устата си, опитвайки се да каже нещо, но не успя да произнесе нито звук.

— И последно — продължи министърът. — В дрехата, с която Гриз пътува, са намерени два пръстена.

— Два? — възкликна Тиана, но за щастие никой не й обърна внимание.

— Първият пръстен — министърът го извади от джоба си — представлява учудващо безвкусна смесица от широко известни витамантски символи. Както виждате, това е овален пръстен, върху който е закрепена отворена книга, а на нея е изобразена гълъбица, която мъти яйца…

— Които? — попита кралят.

— Които са под нея.

Кралят взе пръстена и го огледа.

— Той не притежава никаква магия — каза министърът. — Не мога да си представя как може да бъде използван. Освен да мине за витамантски символ… но само дете може да повярва в това.

— И все пак, тук има нещо — замислено каза кралят. — Разбира се, като опознавателен знак, ценността му е нулева, но художествения талант на бижутера е несъмнен. Само погледнете тези горящи рубинови очи! А какви ясни и чисти линии, които оформят пълноценно облика на тази зла и глупава птица. И, между другото, това не е гълъбица, а гълъб! Не знам защо, но съм сигурен — това е самец!

— Несъмнено, ваше величество — търпеливо каза министърът. — Не съм разглеждал този предмет от художествена гледна точка. Но вторият пръстен…

Той извади от джоба си и показа на краля още един пръстен — от сребристосив метал.

— Простете, че не ви го давам — каза министърът. — Но това е магически пръстен с личния знак на Евикейт — хоризонтална осмица, знакът на безкрайността. Печатът, направен от него, притежава магически свойства и е невъзможно да бъде подправен или заличен. Мълвата твърди, че такива пръстени Евикейт е подарявал на най-доверените си васали. Този е първият екземпляр, който попада при нас, свойствата му още не са изучени, така че аз препоръчвам на ваше величество да не рискува.

Маркел кимна. Погледна към Трикс и го повика с пръст.

Трикс, трудно местейки отеклите си крака, се приближи до краля.

— Седни до трона, херцог Соийе — топло каза кралят. — Отсега нататък, ти получаваш правото да седиш в мое присъствие и… — той се замисли за миг — ей, херолде! Какво още ви се намира от уникалните привилегии?

— Напиването, в присъствието на краля — започна да изброява херолдът. — Влизането на кон в тронната зала. Публичното пеене, дори когато нямате нито слух, нито глас.

— За първото му е рано — реши кралят — второто е ненужно, а третото си го позволяват половината придворни музиканти… Знаеш ли какво, Трикс? Ти получаваш уникалното право, не само да седиш в мое присъствие, но и да седиш с гръб към мен!