Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дар за бурята [bg]
Дар за бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дар за бурята [bg]

Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:

Изминал е само месец от приключването на втория случай, при който инспектор Амая Саласар успява да си върне отвлечения син и да задържи сериен убиец. Животът като че ли се връща в нормалното си русло, но Амая чувства, че опасността не е отминала. И отново се оказва права. В полицията постъпват сведения за подозрителната ненадейна смърт на новородено момиченце в малкото селце Елисондо, край брега на река Бастан: изникват съмнения, че бебето е било удушено, бащата прави опит да открадне трупа, а прабабата свързва трагичното събитие с древна местна легенда за злия демон Ингума, дошъл да вземе поредната си жертва. Разследването на разигралите се светкавично събития ще доведе Амая и нейния екип до разкриването на редица подобни престъпления от миналото в същата долина и връзката им с порочни ритуали, извършвани скришом с години. Постепенно нестандартният полицай Амая Саласар ще подреди сложния пъзел от няколко привидно несвързани помежду си случаи и ще стигне до истинския източник на зловещите събития в долината на река Бастан. Баската писателка Долорес Редондо (р. 1969) е следвала право и… реставрации. В библиографията ѝ фигурират книги за деца, разкази и повести. През 2009 г. излиза дебютният й роман под заглавие „Los privilegios del ángel“ („Привилегиите на ангела“). „Невидимият пазител“ е първата книга от трилогията за Бастан, публикувана на испански от Дестино през 2013 г. Романът е преведен на 32 езика и постига зашеметяващ международен успех. Яркият талант на Редондо се потвърждава и от продълженията: „Зовът на костите“ и „Дар за бурята“. Писателката живее в Рибера Навара и вече работи върху следващия си роман.
1 ... 167 168 169 170 171 172 173 174 175 ... 182
Перейти на страницу:

— Предполага се, че починалият е положен тук преди петнайсет години… — обади се Монтес, оценявайки откритието ѝ. — А от гробищния регистър, който прегледахме вчера, знаем, че не е имало друго погребение. Табесе е единственият обитател.

— Но по всичко личи, че е отваряна наскоро.

Амая се изправи, за да огледа гробницата над стената, и в този миг я заслепи светкавица от фотоапарат. Отново заобиколи стената и светкавицата пак блесна, а до ушите ѝ долетя гласът на Сабалса, който се караше на някого. Беше сигурна още преди да я види и въпреки това се учуди, когато зърна Йоланда да разговаря с младши инспектора.

— Боже господи! Какво правите тук? Какво ви казах тази сутрин?

— Дойдох с такси — бе отговорът.

— Но какво търсите тук?

Йоланда не отговори.

— Престанете вече, проявих голямо търпение… Сега се прибирайте вкъщи и ви предупреждавам, че ако пак ви видя утре тук, ще ви арестувам за възпрепятстване на следствие.

Йоланда не се смути. Пристъпи напред и светкавицата на фотоапарата ѝ отново освети цялото гробище.

Амая се обърна към колегите си, извила недоумяващо вежди пред непробиваемата наглост на тази жена.

— Госпожо инспектор — обади се Йоланда, — елате насам.

Амая направи няколко крачки, докато се изравни с нея.

— Обърнахте ли внимание на тези цветя? — попита жената, опря фотоапарата върху превързаната си лява ръка, натисна зум и ѝ показа снимката на дигиталния екран. — Не ви ли се струват доста особени? Човек би казал, че приличат на спящи в люлката си бебета.

В първия миг Амая се възмути от абсурдния коментар, но като се загледа в увеличената снимка, остана поразена от нейната красота. Мраморно бялото венче обгръщаше като кошничка бледорозовата среда, която невероятно много наподобяваше бебе с вдигнати нагоре ръчички. Тогава Йоланда ѝ подаде апарата, прескочи веригата в най-ниската ѝ част, наведе се над плочата и откъсна от стъблото един от причудливите цветове.

Амая се приближи, за да ѝ помогне да слезе по стъпалата, и ѝ подаде ръка, но тя не я пое. Взе фотоапарата си и без да каже нищо повече, се запъти към изхода.

— Не забравяйте какво ви казах, Йоланда.

Жената махна за довиждане, без да се обръща, и напусна гробището.

— Съвсем е превъртяла! — декретира Фермин, клатейки невярващо глава.

— Подръка ли ви е телефонът на магазина, който доставя цветята? — попита Амая.

Слушалката вдигна една от продавачките и след като чу въпроса, я подаде на собственика.

— Да, господин Табесе трябва да е бил човек с изискани вкусове. Както вече казах на другия полицай, който се обади, нашата цветарница е специализирана, аз самият отглеждам орхидеи с голям успех, но най-редките внасяме от колумбийски производител, който притежава най-красивите и най-капризните видове в света. Тази конкретно е Anguloa uniflora и наистина прилича невероятно на бебе в люлката му, но има и други, които силно наподобяват най-различни неща. Една е съвършено копие на балерина, при друга в центъра ѝ се очертава лицето на малка маймунка, а трета рисува великолепна бяла чапла в полет с такава точност, сякаш е дело на човешка ръка. Anguloa uniflora обаче е сред най-интересните. Четох, че в някои райони на Колумбия я смятали за зла прокоба: ако бъдела поднесена на бременна жена, това се смятало за безпогрешен знак, че рожбата ѝ ще умре.

Амая прекъсна тирадата на цветаря с убеждението, че той, както сам бе казал, може да говори с часове за пленителния свят на орхидеите, благодари му и затвори.

Подкара към Елисондо, следвайки колата на Монтес, развеселена от абсурдния спор между двамата мъже кой да седне зад волана, заради което почти се бяха скарали колкото на шега, толкова и на сериозно пред входа на гробището. Натисна клаксона за довиждане, когато те поеха по отклонението към Елисондо. В същия момент екранът на навигатора се освети от входящо повикване. Непознат номер.

— Добър вечер, обажда се професор Сантос. Доктор Гонсалес ме помоли да направя едно проучване за вас.

— О, да, много ви благодаря, че се отзовахте.

— С двамата доктори сме стари приятели и те знаят, че с удоволствие се занимавам с подобни неща. Имам новини за мострата, която ми изпратихте. Това е копринен сатен от много високо качество, голямата му издръжливост майсторът постига, като смесва копринени конци с основа от други нишки по точно определен начин, което придава типичната гладкост и съвършен вид на копринената тъкан. Веднага си помислих, че най-вероятно става дума за индийска коприна, внесена и обработена в Европа, и се оказах прав. Работата ми бе улеснена значително, защото платът е подписан. Заради голямата му издръжливост той обикновено се ползва най-вече за вратовръзки, мъжки жилетки и висококачествени хастари.

1 ... 167 168 169 170 171 172 173 174 175 ... 182
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)