Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Луна? — повтори Тривайз. — Е, това е достатъчно ясно… Нека поразсъждаваме също така дали детето не се е опитало инстинктивно да придвижи кораба чрез своите преобразувателни дялове, като е използвало собствения енергиен източник на „Далечната звезда“, което също може да е спомогнало за моментно инерционно объркване. Само че, Янов, тия работи сега нямат никакво значение. Това, дето има значение, е, че в резултат от цялата бъркотия компютърът е изкарал на екрана тази Луна — да, името ми харесва — увеличил я е и тя все още е пред нас. Гледам я и се чудя…
— На какво се чудиш, Голан?
— На големината й. Виж, ние сме склонни да пренебрегваме спътниците — когато изобщо ги има, — понеже те са толкова малки. Този обаче е съвсем различен. Той представлява цял свят. Диаметърът му е близо 3500 километра.
— Свят? Как можеш да го наричаш „свят“? Той не е обитаван. Дори и 3500 километра в диаметър са твърде недостатъчни. Няма никаква атмосфера. Ясно е само като го погледнеш. Липсват дори облаци. Кръговата линия на фона на звездите е рязко очертана, същото важи и за вътрешната крива, която разделя светлата от тъмната хемисфера.
Съветникът кимна.
— Янов, от теб ще стане истински космически пътешественик! Прав си. Няма въздух. Няма вода. Това обаче означава единствено, че Луната не е обитаема на незащитената си от космоса повърхност. А под нея?
— Под повърхността ли? — запита със съмнение Пелорат.
— Да. Под повърхността. Защо пък не? Ти ми каза, че някои от земните градове били изградени под повърхността. Знаем, че Трантор е бил под земята. Столицата на Компорелон до голяма степен бе също под земята. Соларианските имения са почти изцяло под повърхността. Това се случва доста често.
— Но, Голан, във всеки от тези твои примери хората са живели на обитаема планета. Повърхността е била обитаема, а освен това е имало атмосфера и океан. Възможно ли е да живееш под земята, когато повърхността е необитаема?
— Хайде, Янов, помисли! Къде живеем ние в момента? „Далечната звезда“ е един малък свят с необитаема повърхност. Отвън няма ни вода, ни въздух и въпреки това съществуваме в пълен комфорт. Галактиката е пълна с космически станции и космически градове — всичките до един необитаеми, като се изключи вътрешността им. Разглеждай Луната като гигантски космически кораб.
— С екипаж отвътре?
— Да. С екипаж от милиони хора — напук на това, което ние знаем — с растения и животни, с най-напреднала техника. Нима е невъзможно? Щом Земята в последните си дни е могла да изпрати цяла груба заселници на някаква си планета, обикаляща около Алфа Кентавър, и щом като, евентуално с помощта на империята, те са могли да я тераформират, да заплодят океаните й, да изградят суша там, където дотогава не е имало, не би ли могла да изпрати една група и на своя спътник и да тераформира вътрешността му?
— Предполагам, че би могла — неохотно се съгласи Пелорат.
— Да, би трябвало да е тъй. Ако Земята е имала нещо за криене, защо й е да го изпраща на цял парсек разстояние, когато може да го скрие на свят, който е на една стомилионна от разстоянието до Алфа? А и от психологическа гледна точка Луната би следвало да е по-ефикасно скривалище. Никой не прави някаква връзка между спътниците и разумния живот. Ако е там въпросът, и аз не я направих. Луната беше под носа ми, а мислите ми си плюха на петите към Алфа. Добре, че Фалъм… — устните му се свиха и той поклати глава. — Мисля, че ще трябва да й се признае заслугата за това. Ако аз не го направя, Блис сигурно ще го стори.
Пелорат възрази:
— Но, старче, дори под повърхността на Луната да има нещо, как ще го открием? Това са милиони квадратни километри повърхност…
— Грубо казано, четиридесет милиона.
— И ние ще трябва да ги огледаме всичките, търсейки… какво? Някакъв отвор? Или може би въздушен шлюз?
— Ако я поставим по този начин, Янов, задачата наистина си я бива, обаче ние търсим не просто предмети, а живот, и то — интелигентен живот. Нима не разполагаме с Блис и нима нейният талант не е да открива именно интелигентността?
98
Геянката обвинително изгледа Тривайз.
— Най-накрая успях да я приспя. Беше ужасно трудно. Тя беше подивяла. За щастие, не мисля, че съм я увредила.
— Виж какво — студено каза съветникът, — доколкото аз определено нямам никакво намерение да се върна някога на Солария, ти спокойно можеш да премахнеш фиксацията й към Джемби.
— Просто да премахна фиксацията й, така ли? Тривайз, какво разбираш от тези неща? Ти никога не си усещал един ум. Нямаш и най-смътно понятие колко е сложен. Ако изобщо знаеше нещичко по въпроса, едва ли щеше да говориш за отстраняване на фиксация, сякаш това е като да изгребеш сладкото от някой буркан.