Синове на съдбата

— Добро утро, капитане — поздрави прокурорът, след като свидетелят седна. Петровски кимна, но не се усмихна. — Бихте ли се представили за протокола.

— Франк Петровски, началник-отдел „Следствен“ в полицейското управление на град Хартфорд.

— Откога сте следовател?

— От четиринайсет години.

— А кога бяхте назначен за началник на отдел „Следствен“?

— Преди три години.

— Представихте се, а сега да преминем към нощта на убийството. От архива на управлението се вижда, че сте първият полицай, отишъл на местопрестъплението.

— Точно така — потвърди Петровски. — Онази нощ бях с най-висок чин сред дежурните полицаи, застъпих в осем вечерта.

— А къде бяхте в два и половина след полунощ, когато ви се е обадил началникът на управлението?

— В една патрулна кола, отивахме на оглед на разбит склад, намира се на Маршъм Стрийт, когато дежурният ми звънна да предаде, че шефът е наредил да отида незабавно у Ралф Елиот в Уест Хартфорд, за да разследвам убийство, вероятно предумишлено. Бях само на няколко минути път оттам и тръгнах веднага, като междувременно пратих на Маршъм Стрийт друга патрулна кола.

— И сте подкарали право към къщата на Елиот.

— Да, пътем обаче се свързах по радиостанцията с управлението, за да наредя да пратят криминалисти и най-добрия фотограф, който успеят да открият в този късен час.

— И какво заварихте, когато пристигнахте у Елиот?

— Изненадах се, защото входната врата беше отворена и госпожа Елиот се беше свила на пода в антрето. Обясни, че е намерила в кабинета трупа на съпруга си, и посочи дъното на коридора. Допълни, че началникът на управлението я е предупредил да не пипа нищо, затова вратата зеела отворена. Отидох право в кабинета и след като установих, че господин Елиот наистина е мъртъв, се върнах в антрето и взех показания от жена му, копие от които е приложено към представените в съда документи.

— Какво направихте след това?

— В показанията си госпожа Елиот каза, че е спяла, когато е чула двата изстрела, проехтели на първия етаж, затова се върнах заедно с още трима полицаи в кабинета, за да намеря гилзите.

— И намерихте ли ги?

— Да. Първата я открихме лесно: беше минала през сърцето на господин Елиот и се бе забила в ламперията зад писалището. Отне ни повечко време да издирим втората, но накрая я видяхме, беше влязла горе в тавана, точно над бюрото на господин Елиот.

— Възможно ли е двата изстрела да са произведени от един и същ човек?

— Възможно е — потвърди следователят, — ако убиецът е искал да остави впечатлението, че е имало боричкане, или ако жертвата е насочила оръжието към него.

— Това често ли се среща при предумишлени убийства?

— Понякога престъпниците се стараят да оставят подвеждащи улики.

— А можете ли да докажете, че и двете гилзи са от едно и също оръжие?

— Още на другия ден това бе потвърдено при балистичната експертиза.

— По дръжката на пистолета бяха ли намерени отпечатъци?