Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Именно този проблем не успели да решат техните „експерти“ и това довело до ужасния крах на експеримента „Филаделфия“. Именно заради това сега се умилквали около него. Търсели отговори за нов проект, в който той никога нямало да участва. Очевидно било също, че вътрешните работи на Военноморската изследователска лаборатория са станали собственост на следвоенните тръстове. Хронологическите факти и поведението на инспекторите все пак си остават част от историята.
Свободен полет
„Успешните“ резултати от срещата му с Военноморската изследователска лаборатория го окуражили да продължи да преследва първоначалната си цел — космическите полети. Но смятал да го направи като цивилен. Редица военни вече управлявали самолетната промишленост. Те биха били безполезни за него, ако основната им грижа е да се установят и да трупат богатства. В такъв случай всяко тяхно начинание би било опорочено и взето на прицел просто заради стремежа им да се съпротивляват на всяка нова технология и да защитават инвестициите си.
Щял да предложи системата си на независими разработчици. Комерсиализирането на космическите кораби би довело до революция в начина, по който гражданите възприемат самите себе си. Гравитаторите действително работят в космоса далеч по-ефективно, отколкото при експериментите в лабораторията му. Двигателите му не се нуждаели от огромните средства на военните — нещо така характерно за обикновената ракетна техника.
Съвсем ясно било, че д-р Браун изобщо не го е грижа за възраженията на инспекторите от Военноморската изследователска лаборатория и военните разработчици. Издала ги собствената им мания за секретност. Той знаел, че в лабораториите им се произвеждат подобни летателни средства. Знаел, че усъвършенстването на технологията му има бъдеще. Начинът, по който военните се обърнали към него, разпитвали, изисквали и накрая отхвърлили обясненията му, бил повече от красноречив.
Комерсиализирането на системите за изкривяване на пространството се предсказвало от практическата простота и сравнително ниската цена на тяхното разработване и масовото им производство. Този път д-р Браун нямало да бъде спрян по пътя към осъществяването на мечтата си. Не се нуждаел от пари. Негов бил умът, с който вече ги бил спечелил. Негова била мечтата и знанието. Оттук нататък никой не финансирал проучванията му. Военните предпазливо поддържали дистанция. За усъвършенстването на проектите си и създаването на историята изразходвал личните си средства. Но пък не се нуждаел от скъпо оборудване и огромни фабрики. Нужна му била само мечтата.
Когато американските инвеститори не се отзовали на предложенията му да се включат в проекта, д-р Браун се обърнал към проявяващите интерес чужди компании. През 1955 г. предприел пътуване до Европа, където започнал презентациите си с надеждата, че ще попадне на повече отзивчиви и предприемчиви умове, готови да се вслушат в новите идеи. Демонстрирал системата си първо в Англия, но никой не се наел да го финансира. Инвеститорите били изцяло погълнати от делата на империята и не можели да се освободят от първостепенните си задължения.
За сметка на това Националното дружество по аеронавтика във Франция проявило жив интерес и пожелало да се запознае с моделите и да ги изпита. Демонстрациите му силно ги впечатлили. Запленени от потенциалната възможност да полетят в космоса, французите незабавно започнали да кроят ентусиазирани планове за новата технология. Изчисленията показвали, че по-големите дискове ще бъдат далеч по-ефективни от моделите. Повишаването на волтажа изисквало разработването на нов тип двигател.
Докато френските инженери били временно изправени пред задънена улица, д-р Браун отново предложил идеите си за йонни ракети. Именно във Франция той създал своя най-прочут и мощен магнитно хидродинамичен двигател. Лекото устройство можело да се поддържа от самото летателно средство, с което се премахвала неприятната необходимост от постоянна връзка със земята. Освен демонстрациите с маслото, той провел в Париж успешни експерименти с гравитатори в условията на възможно най-пълен вакуум. Опитите били направени през 1955 г. и категорично доказали, че причината за тягата не е в „йонния вятър“. Всъщност, не само че било невъзможно да се открият каквито и да било следи от йонен вятър, но и се оказало, че гравитаторите станали още по-мощни с увеличаването на вакуума.