Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Със схватливостта на опитен стратег Скарт разбра, че в един ръкопашен бой с такъв постоянно увеличаващ се противник неговите хора ще бъдат победени. Това го накара да забави изпълнението на намеренията си.
Неочакваният отпор го принуди да промени плана си.
Той внезапно реши да се оттегли от борбата, да въоръжи целия си взвод и с взвода на коне да се върне отново, за да разгроми сганта, която така явно му се противопостави.
Такъв беше планът, който се оформи в ума му, но преди да успее да направи дори крачка, сър Мармадюк слезе от коня си и застана между двете враждебно настроени групи.
— Капитан Скарт — каза той, обръщайки се със спокоен ироничен глас към офицера, — струва ми се, че в случая вие превишавате границите на своя дълг. Хората могат да се различават в мненията си относно достойнствата на „благородния Страфорд“, както вие нарекохте Томас Уентуърт. Сега той се намира в ръцете на съдии, които без съмнение ще постъпят с него според заслугите му.
— Съдии ли? — извика Скарт цял пребледнял. — Граф Страфорд в ръцете на съдии?
— Така е, както казах. В този момент Томас Уентуърт заема същото жилище, което беше мое допреди няколко дни и от което не съжалявам, че бях изгонен. Зная, капитан Скарт, че не сте имали възможност да научите за промяната в съдбата на вашия приятел, тъй като едва вчера той влезе в Тауър!
— Страфорд в Тауър! — каза задъхано капитанът на кирасирите, съвсем смаян от новината.
— Да — продължи рицарят, — и скоро ще бъде изправен не пред Стар Чамбър, който вчера бе разтурен, а пред съд, който много по-почтено ще се занимае с неговите провинения — Върховния парламентарен съд. Томас Уентуърт ще се представи пред неговия състав като безчестен предател на своето отечество.
— Да живее парламентът! Смърт на предателя Страфорд! — бяха възгласите, които отговориха на думите на сър Мармадюк, макар че тези думи не бяха нови за хората, които викаха.
Хората, които придружаваха рицаря до дома му, бяха чули новината за безчестията на Страфорд, която като ярък лъч се разпространяваше бързо из страната.
В продължение на няколко секунди Скарт приличаше на човек, лишен от разум.
Той тъкмо се готвеше да се оттегли, когато сър Мармадюк отново се обърна към него със същия спокоен, но този път още по-забележимо ироничен глас:
— Капитан Скарт — продължи той, — преди известно време вие бяхте добър да ми донесете лично едно съобщение от краля. Щастлив съм, че мога да отвърна на вашата любезност, и то по същия начин. Сега аз нося съобщение за вас — пак от негово величество, както можете да разберете от печата.
Докато говореше, сър Мармадюк показа един свитък, който носеше кралския печат.
— Тогава — продължи той — вие бяхте достатъчно добър да го прочетете на глас, така че и околните да чуят неговото съдържание. Сега аз ще последвам вашия пример.
Като каза това, рицарят, приносител на известието, разчупи печата и прочете:
С настоящото Негово величество заповядва на капитан Скарт ла оттегли своите войски от жилището на сър Мармадюк Уейд и да ги прехвърли на квартира в нашия кралски дворец в Уиндзър; освен това негово величество съобщава на своя верен офицер, гореспоменатия капитан Скарт, да изпълзи тази заповед веднага щом я получи.