Когато лъвът се храни
- Автор: Смит Уилбур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Когато лъвът се храни». Краткое содержание книги:
Шон не разбра и отвърна.
— Да!
— Не, не, ринг? — Вдигна един пръст и направи кръг около него. — Ринг?
— Мисля, че иска халки — прошепна Катрин.
— О, господи! Съвсем съм забравил за това. — Огледа се безпомощно. — Какво можем да направим? Нямаш ли някой пръстен в сандъка?
Тя поклати глава, отвори уста да каже нещо, но болката не й позволи. Шон я придържаше, докато премине. После погледна ядосано към Алфонсо.
— Венчай ни, дявол да те вземе! Не виждаш ли, че няма време!
— Ринг — повтори отново свещеникът.
— Добре.
Шон скочи и изчезна навън.
— Мбиджейн, донеси ми пушката, бързо!
Ако искаше да застреля отеца, това си беше негова работа, зулусът беше длъжен да изпълнява. Той донесе пушката. Шон хвърли една жълтица на земята, опря дулото на пушката в нея. Куршумът проби неравна дупка в монетата, той хвърли пушката на Мбиджейн и се върна във фургона.
По време на церемонията Катрин на три пъти получи контракции. Шон я държеше здраво, а Алфонсо ускори четенето. Шон сложи пробитата монета на пръста й и я целуна. Свещеникът избърбори последния ред на латински и в този момент Катрин извика.
— Шон, ражда се…
— Излизай навън! — изкрещя той на Алфонсо, който изскочи с голямо облекчение.
Раждането не продължи дълго, но на Шон му се стори, че измина цяла вечност — както когато ампутираха крака на Гарик. Когато всичко свърши, тя се отпусна много тиха и бледа, а на леглото, все още свързано с нея, посиняло и изцапано с кръв, лежеше детето, което бяха създали.
— Но то е мъртво! — извика Шон с прегракнал глас. По челото му изби пот и той отстъпи назад.
— Не… — извика Катрин, надигайки се бързо. — Не, не е… Шон, трябва да ми помогнеш.
Обясни му какво да прави и най-после детето проплака.
— Момче е — каза майката нежно. — О, Шон… Момче е.
В този миг тя бе толкова красива.
24
Протестите на Шон бяха напразни. Катрин стана от леглото още на следващата сутрин. Едва се побра в една от старите си рокли. Той непрекъснато се въртеше около нея и детето.
— Още съм твърде пълна — смееше се Катрин.
— Любима, остани в леглото още един-два дни.
Тя му се усмихна, докато се опитваше да закопчае блузата си.
— Кой ще се грижи за бебето?
— Аз. Ти ще ми казваш какво да правя.
Да спори с нея беше безсмислено. Тя се облече и взе детето.
— Можеш ли да ми помогнеш да сляза?
Шон и Алфонсо поставиха стол за нея на сянка. Всички слуги дойдоха да видят детето. Майката го държеше в скута си, а бащата стоеше прав, надвесен над тях. На него всичко му изглеждаше нереално. Усмихваше се, докато слушаше слугите си, а ръката му изтръпна от ръкуване. Алфонсо беше двадесетият тази сутрин.
— Вземи детето си, Nkosii, нека да те видим с него на ръце! — викаше Мбиджейн и останалите зулуси подеха вика. Лицето на Шон се промени.
— Вземи го, господарю, вдигни го!
Катрин му подаде бебето и в очите на Шон се появи странен блясък.
— Не се страхувай, господарю, няма зъби, не може да те ухапе — окуражаваше го Хлуби.
Пое първородния си син несръчно. Зулусите го поздравяваха, а лицето на Шон бавно се отпускаше и по него засия горда усмивка.
— Колко е красиво, господарю!
— Красиво като баща си — съгласи се Мбиджейн.
Шон се взря в детето, то имаше тъмна коса, сплескано после като копче и сиви очи, а крачетата му бяха дълги, слаби и червени.
— Как ще го кръстите? — попита Хлуби.
Шон погледна към Катрин.
— Кажи им — каза той.
— Ще го наречем Дирк — каза тя на зулу.
— Какво значи това? — попита Хлуби.
Шон му отговори.
— Значи кама, остър нож.
Всички слуги кимнаха одобрително. Хлуби извади кутията си с енфие и я предложи на всички. Мбиджейн си взе с два пръста.
— Името е хубаво — каза той.
25
Бащинството, този невидим алхимик, преобрази отношението на Шон към живота. Нищо досега не бе толкова изцяло зависело от него. Наблюдаваше Катрин кръстосала крака, приведена над бебето, за да му подаде гърдата си да суче, а косата й надвиснала над едната й страна като крило. Лицето й беше по-закръглено и по-женствено. Погледна и детето в скута й, с червено лице, сучещо с малки поемания на дъх. Катрин вдигна глава и го погледна. Той й се усмихна. Тя също му се усмихна, а детето задърпа гърдата с малките си юмручета и търсещи устни.