Вакантен пост
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вакантен пост». Краткое содержание книги:
— Народът вече категорично се дразни от това, че Молисънови се мъчат всичко да решават — говореше Колин.
— Убедена съм — добавяше Кей, — че ако прочетат тези данни, много ще им е трудно да отрекат изключително важната дейност на клиниката.
— Не всички членове на съвета са забравили Бари — обяви с треперещ глас Парминдер.
А Теса осъзна, че мазните й пръсти напразно ровят из пространството. Докато останалите говореха, тя беше успяла съвсем сама да изяде целия чипс от купата.
VII
Навън ухаеше на свежо утро, но в компютърната лаборатория на обединено средно училище „Уинтърдаун“ ставаше все по-задушно и колкото повече приближаваше обедното междучасие, толкова повече разсейващи петна от светлина проникваха през мръсните прозорци и падаха върху прашните екрани. Дори в отсъствието на Фатс и Гая обаче, Андрю Прайс не успяваше да се съсредоточи. Мисълта му неминуемо се въртеше около онова, което бе подочул родителите му да обсъждат предната вечер.
А те най-сериозно разглеждаха възможността да се преместят в Рединг, където живееха сестрата и зетят на Рут. Наострил слух по посока на отворената кухненска врата, Андрю се беше спотаил в тясното преддверие и слушаше: на Саймън му предложил, или евентуално щял да му предложи работа свакото на Андрю и Пол, когото те почти не познаваха, тъй като Саймън го ненавиждаше.
— Парите ще са по-малко — разправяше Саймън.
— Откъде знаеш. Той нищо още…
— Няма начин да не са. А и поначало животът там е по-скъп.
Рут бе издала някакъв необвързващ звук. А несмеещият да гъкне в преддверието Андрю усещаше дори само по това, че майка му не бърза да се съгласява със Саймън, колко много й се ще да заминат.
Но Андрю направо не можеше да си представи родителите си в друг дом, освен „Хилтоп Хаус“, или в друга среда, освен пагфърдската. Досега смяташе за даденост перспективата, че вечно ще живеят в градчето. Той, Андрю, може някой ден да замине за Лондон, но Саймън и Рут цял живот ще си останат вкоренени като дървета на хълма.
По някое време се прокрадна до спалнята си на горния етаж и впери поглед през прозореца към примигващите светлини на Пагфърд, сгушил се в дълбоката котловина между хълмовете. И му се стори, че едва ли не за пръв път вижда тази гледка. Някъде там долу Фатс сигурно пуши в таванската си стая и вероятно зяпа порно на компютъра. И Гая е там, погълната от мистериозните обреди на своя пол. И изведнъж си даде сметка, че тя вече е преживяла подобна ситуация; че са я отскубнали от познатата й среда и са я пресадили другаде. Най-после да се намери помежду им нещо принципно общо; и изпита почти меланхолично удоволствие от самата мисъл, че, напускайки Пагфърд, и той ще има какво да сподели с Гая.
С тази разлика, че не тя беше причинила преместването й. Със свит от притеснение стомах Андрю грабна мобифона си и изпрати есемес на Фатс: На Сай-Пай предл бач Рединг. Май навит.
Фатс не му отговори, а и от сутринта не се бяха виждали, понеже бяха в различни потоци. И през последните два уикенда не се бяха виждали с Фатс поради новата му работа в „Медният чайник“. Най-дългият им разговор напоследък беше свързан с постинга на Фатс по адрес на Гнездото на уебсайта на съвета.
— Според мен Теса ме подозира — подхвърли Фатс небрежно на Андрю. — Гледа ме едно особено, като че знае.
— И какво ще кажеш, ако те питат? — измърмори уплашено Андрю.
Познаваше копнежа на Фатс за слава и заслуги, знаеше и с какъв плам размахва Фатс оръжието на истината, но не бе убеден доколко приятелят му е наясно, че ключовата му роля в дейността на Призрака на Бари Феърбрадър не бива никога да се разкрива. Открай време му беше трудно да обясни на Фатс какво означава да имаш за баща някой като Саймън, а напоследък Фатс ставаше все по-невъзприемчив към чуждите обяснения.
В мига, в който учителят по информатика се отдалечи от чина му, Андрю пусна в търсачката „Рединг“. Градът беше огромен в сравнение с Пагфърд. Беше домакин на ежегоден музикален фестивал. И се намираше само на шейсет и пет километра от Лондон. Проучи влаковите връзки. Сигурно ще може през уикендите да прескача до столицата така, както сега ходи с автобуса до Ярвил. Но цялата работа му се струваше някак си нереална: цял живот беше прекарал в Пагфърд; не можеше да си представи и семейството им да съществува другаде.
В обедното междучасие Андрю излезе незабавно от училище да търси Фатс. Щом свърна настрана от двора, запали цигара, пусна небрежно запалката в джоба си и с огромно удоволствие чу женски глас да го пита: „Как си?“. Настигнаха го Гая и Сухвиндер.