Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Плачеща скала се втурна надясно и Шай тръгна след нея. Някой шептеше в ухото й: „Мамка му, мамка му, мамка му“, и тя осъзна, че това беше нейният глас. Тичаше ниско приведена покрай някаква порутена стена. Дишаше тежко, беше настръхнала от страх, паника и ярост, изпълваха я - толкова силни, толкова диви, имаше чувството, че щеше да се пръсне, да ги изповръща, да ги изпикае. Чу викове отгоре. Още крясъци - отвсякъде. Ботушите й загракаха по гладка метална плоча на земята
- излъскана и изписана със завъртулки - и пръстта и пясъкът от подметките й заскърцаха и зазвъняха по метала. Озова се пред широка гънка в скалата отпред и висока арка, които подскачаха и се тресяха пред очите й, докато тичаше. Тежка порта, чието едно крило вече беше затворено. Две фигури бутаха с всички сили другото. На стената отгоре трета фигура сочи към тях с една ръка, а в другата държи лък. Шай спря и застана на коляно, запъна стрела в тетивата. Отгоре полетя стрела, пропусна целта - един от наемниците, - изтрака и се изпързаля по бронзовата плоча. Шай пусна стрелата си, тетивата изплющя и тя проследи стрелата й да се издига и да увисва за секунда във въздуха. Улучи стрелеца в корема и тя
- гласът беше на жена или момиче - извика сподавено, залитна, преметна се през каменния парапет, удари се в скалата и падна пред портата.
През това време двамата, които затваряха портите, се бяха сдобили с оръжия. И двамата бяха възрастни, направо старци. Джубаир посече единия и тялото му полетя настрани и се блъсна в скалата. Двама наемници настигнаха втория, съсякоха го и когато го свалиха на земята, продължиха да секат, да псуват, да го тъпчат и ритат.
Шай се вторачи в лицето на момичето, което беше убила. Малко по-голяма от Роу според нея. Наполовина дух, ако можеше да съди по бледата кожа и формата на очите й. Същите като тези на Шай. Кръвта на дух в жилите ти, тя е виновна. Стоеше надвесена над нея, а момичето я гледаше отдолу. Дишаше тежко, на пресекулки, не проговори. Очите й бяха тъмни, насълзени, на едната й буза имаше кръв. Шай не можеше да помръдне, стоеше като вцепенена, свиваше и отпускаше юмрук.
- Насам! - изрева Джубаир и вдигна ръка.
Някой извика от другата страна на портата и през процепа Шай видя изкачващи склона мъже. Хората на Коска с извадени оръжия. Стори й се, че зърна Суийт. Останалите наемници на Джубаир започнаха да отварят двете крила на портата. Металните врати бяха четири пръста дебели, но се плъзгаха гладко, сякаш бяха леки като перце.
- Бог е с нас - каза Джубаир. Широко усмихнатото му лице беше опръскано с кръв.
Той може и да беше с тях, но Шай нямаше представа къде е Лам.
- Къде е Лам? - извика тя и започна да се оглежда.
- Не знам. - Савиан едва успяваше да си поеме дъх. Беше запъхтян, превит на две. - Отиде натам.
Шай хукна.
- Чакай! - извика пресипнало Савиан, но не намери сили да тръгне след нея.
Шай затича към най-близката къща. В един момент й хрумна, че беше добра идея да преметне лъка през рамо и да извади късия си меч. Не знаеше дали някога беше замахвала с меч сериозно. Може би, когато уби онзи дух, убил Лийф. Не беше сигурна защо мислеше за това в момента. Пое дълбоко дъх, отметна рязко висящата на входа кожа и влетя вътре с меча напред.
Може би беше очаквала да види Роу и Пит, сгушени на пода - вдигат очи, просълзени от радост. Вместо това се озова в празна стая - гол прашен под и светли петна по него.
Влетя в съдената къща - празна.
Изкачи тичешком няколко стъпала и мина под арката на входа в скалния масив. Тази стая имаше дървени мебели - излъскано от безброй години дърво, - но нямаше жива душа.
Имаше вход към друга стая и през него влетя мъж, блъсна се в Шай и падна заднешком, а голямата тенджера излетя от ръцете му и издрънча по пода. Той скочи на крака и протегна умолително трепереща ръка към нея. Мърмореше нещо, ругаеше я, молеше за милост или призоваваше на помощ отдавна забравен Бог. Шай вдигна меча. Костваше й огромно усилие да се удържи да не го убие. Цялото й тяло изгаряше от желание да го направи. Но сега трябваше да намери децата. Преди обезумелите от жажда за кръв хора на Коска да плъзнат из града и да започнат да избиват наред. Трябваше да намери децата. Ако бяха тук. Остави възрастния мъж да изпълзи навън.
- Пит! - извика с разтреперан глас. Спусна се по няколко стъпалата и се озова в друга сумрачна стая, гореща и празна, в противоположния край на която имаше друга арка и друг вход. Това място беше същински лабиринт. Град, строен за хиляди, както каза Плачеща скала. Как, по дяволите, се намират две деца в място като това? Отнякъде долетя рев -странен, кънтящ.