Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Освен това беше наясно, че едва ли щеше да постигне нещо повече от полагането на началото; бе чакал твърде дълго. Дънкан беше затънал прекалено дълбоко в лудостта си.
Двамата пробваха да прекарат деня в обсъждане на проблемите на Хари, в опити да намерят начин да измъкнат него и Шана изпод меча, увиснал над главите им. През този ден Хари беше особено щедър, обеща килограми кокаин, за да му бъде позволено да остане в стаята и за да може служителят, биещ инжекциите, да минава по-често, така че Дънкан да бъде по-дълго време в съзнание.
Дънкан редуваше фазите на лудост и здрав разум благодарение на деликатния баланс между лекарствата му; по-голямата част от времето, което Хари прекарваше в стаята му, беше изпълнено с фантазиите на Дънкан за едно по-различно време, за годините преди и точно след понижаването му в каста, когато майката на Хари беше все още жива, когато те все още бяха семейство. Дънкан го разпитваше за урока му по геометрия или го изпращаше в съседната стая за да провери температурата на майка си. Хари установи, че е способен с плашеща лекота да се гмурне във вълната на Дънкановата фантазия, да се превърне точно в онова, което Дънкан очакваше от него.
В един от циклите си на пробуждане Дънкан отбеляза същото нещо.
— Много си добър в играенето на роли, Хари — правиш го с лекота, безпогрешно… Знам, че сам набих това умение в главата ти с юмруците си, преди да пораснеш достатъчно, че да можеш да ми се опълчиш — понякога си го спомням… То те направи богат и прочут — но сега точно то ще те убие. Разбираш ли, толкова те бива да се превръщаш в онова, което те поискат, че никой не си спомня, че ти не си длъжен да го правиш. Самият ти си забравил това. Заблудил си ги да мислят, че ти си Каин; заблудил си самия себе си. Не е нужно да разрешаваш всеки проблем с юмруците си, Хари. Така постъпва Каин. Онзи долу, в офиса на управителя, е бил Каин. Управителят те е наранил и реакцията ти е била да го пребиеш с голи ръце — но това е реакцията на Каин, защото той няма друг изход. Не разполага с друга стратегия за решаване на проблемите.
— Че какво друго би могло да се направи? — въздъхна Хари с леко помръдване на раменете.
— Много неща. Има толкова много неща. По дяволите, ти си твърде умен, за да се самозалъгваш по този начин. Ти си попаднал в плен на собствения си образ, Хари. Целият свят си мисли, че ти си Каин, а ти си се оставил да те убедят в това. Но не е така. Никога не е било. Не си ли ти човекът, който винаги е гледал света в очите?
Хари се размърда смутено.
— Ами това е основната идея…
— Това са глупости. Ти се преструваш на нещо, което е далеч под същинското ти ниво. Преструваш се, че светът е по-лош, отколкото е. Самозалъгваш се точно както правят всички подобни на Полиана9 оптимисти. Знаеш ли защо? Така оправдаваш загубите си. Но не можеш да си го позволиш. Не и този път. Залогът е твърде голям.
— Но какво да направя? Имам предвид наистина да направя? — попита Хари с уморен глас. — Отвсякъде съм прецакан.
— Първо спри да хленчиш. После престани да се самозалъгваш. Позволи на управителя, на императора, на всеки да си мисли, че ти си Каин — но самият ти не си позволявай да го повярваш. Това те ограничава. Хората са те гледали почти двайсет години и всички знаят точно колко си умен. Направи тези малки крачки, Хари — пристъпи към светлината. Повярвай, че ако не се откажеш, един ден ще се озовеш на повратната точка, на мястото, където един смел удар ще сложи всичко на мястото му. Ти познаваш врага си, но той не познава теб. Колбърг смята, че стига да стои извън обсега на ръцете ти, е в безопасност.
— Татко… ти, ъъъ… — рече Хари, поклащайки глава. — От устата ти всичко звучи толкова лесно…
— Може и да е — изпъшка Дънкан. — Хей, това, че съм луд, не означава автоматично, че греша. — Той завъртя главата си върху възглавницата, за да погледне през прозореца. После каза с хладен тон: — На един мъж… може да му бъде простено… че се гордее със собствения си син.
Хари преглътна тежко и примигна, за да прогони внезапно насъбралата се влага в крайчетата на очите му.
— Добре — рече той. — Предполагам, че първата ми задача е да разбера кой може да застане на моя страна, кой е толкова могъщ, че Студията да не може да го стъпче.
Двамата разговаряха още дълго; отдавна беше минало обяд, когато Хари си тръгна. В таксито, по пътя към дома, той набра частния номер на Марк Вило и този път набитият Бизнесмен отговори.
9
Полиана — главната героиня в едноименната книга на Елинор Портър. Името е станало нарицателно за човек, който успява да намери нещо положително във всяка една ситуация. — Б.пр.