Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Вашият секретар изглежда се спогажда много добре с моята библиотекарка, - каза лейди Марголота.
- Да, - произнесе се Ветинари - Несъмнено сравняват начини за подвързване със спирала. Той е изобретил един такъв.
- Е, в интерес на правилното устройство на света, - склони лейди Марголота, - е от значение подвързването със спирала да е важно минимум за един човек.
Тя остави чашата си и хвърли поглед към вратата.
- Изглеждаш разтревожена, - рече Ветинари - Чудиш се, какво става с него ли?
- Денят за него беше голям, при това забележително успешен. А казваш, че е отишъл на любителски театрален спектакъл?
- Да, с онази извънредно пряма млада дама, която прави пайове, - уточни Ветинари.
- Ясно, - продума лейди Марголота - Не може да не знае, че аз съм тук, а е излязъл с някаква готвачка?
На лицето на Ветинари се проявиха бегли следи от усмивка.
- Не просто някаква готвачка. А гениална готвачка.
- Е, налага се да призная, че съм изненадана, - заключи Милейди.
- И разстроена? - подхвана Ветинари - Може би лекичко ревнива?
- Хевлок, отиваш твърде далече!
- Да не би да очаквахте нещо друго? Освен това, със сигурност осъзнавате, че неговият триумф е също така и ваш?
- Казвала ли съм ти, че видях някои от тях? - продължи след кратка пауза Марголота.
- Орки?
- Да. Действително са окаяни създания. Естествено, така хората говорят и за гоблините и, макар и да е истина, че те събират с религиозно усърдие собствените си сополи, както е вярно и, честно казано, всичко друго, което се говори за тях, в това поне има известна логика.
- Е, религиозна логика, ако не друго, - измърмори Ветинари - Тя обикновено има склонноста да става доста разгеглива.
- Игорите са ги направили от човеци, знаеше ли това?
Ветинари, все още с чашата си в ръка, отиде до другия край на масата и взе черния пипер.
- Не. Въпреки че, след като го споменахте, трябва да призная, че това е недвусмислено очевидно. Не е възможно гоблините дори да се приближат до нужната свирепост.
- Те си нямат нищо, - продължи Марголота - Нито култура, нито легенди, нито история. Той би могъл да им ги донесе.
- Всичко, което им липсва, той притежава, - изкоментира Ветинари и добави - Но на раменете му вие струпвате неимоверно бреме.
- Ами на моите колко е струпано? А на твоите?
- То е като да си кон-тежковоз, - рече Ветинари - След някое време преставаш да забелязваш и това става просто начин на живот.
- Те заслужават шанс, който трябва да им се даде още сега, докато светът е в мир.
- Мир? - подпита Ветинари - Ах, да, според определението му като време отделено за подготовка за следващата война.
- Откъде ли си прихванал този цинизъм, Хевлок?
Ветинари се обърна и потегли безгрижно обратно покрай масата.
- Предимно от вас, мадам, въпреки че съм дръжен да отбележа, че заслугата не е изцяло ваша, доколкото се наслаждавах на продължително допълнително обучение като тиранин на този град.
- Мисля, че им позволяваш твърде много свобода.
- О да, точно така. Тъкмо затова все още съм тиранин на този град. Начинът да се задържиш на власт, както винаги съм смятал, е да подсигуриш абсолютната немислимост на отсъствието на твоята особа. Ще ви помогна по всякакъв начин, намиращ се във властта ми, разбира се. Не бива да има никакви роби, в това число роби на инстинктите си.
- Една личност може да промени всичко, - каза Марголота - Виж мистър Блестящия, който понастоящем е Диамантеният крал на Троловете. Виж себе си. Ако хората могат да паднат...
Ветинари рязко се изсмя:
- О, могат, наистина могат.
- ... тогава орките могат да се издигнат, - продължи Марголота - Ако бъркам в това, значи вселената е сбъркана.
От към двойната врата се дочу кадифено почукване и влезе Дръмнот.
- Господин Лут е тук, сър, - после той добави с известна доза отвращение - И е довел онази... жена, която готви в университета.
Ветинари хвърли един поглед на Марголота и каза:
- Да. Мисля, че е редно да го приема в голямата зала.
Дръмногт се прокашля:
- Мисля, че съм длъжен да ви съобщя, сър, че господин Лут е проникнал в сградата през врати, които бяха надеждно заключени.
- От пантите ли ги е изтръгнал? - поинтересува се с явен ентусиазъм Ветинари.
- Не, сър, той вдигна вратите от пантите и ги остави пригледно подпряни на стената.
- О, значи за света все още има надежда.
- А охраната?
Дръмнот за миг погледна лейди Марголота.
- Предприех като предпазна мярка разполагането на неколцина от тях прикрити в Голямата зала със заредени арбалети.