Спасителя
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-229-8
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Спасителя». Краткое содержание книги:
Осло в блясъка на коледните светлини, един безжалостен убиец и един инспектор, чийто живот излиза извън релси. Хари Хуле се впуска в спираща дъха схватка с хърватски наемен убиец, в когото открива достоен противник.
После спря сякаш по команда от палката на диригент. Юн чу бълбукането на течаща вода. Мъжът си миеше ръцете. Старателно. После спря чешмата. Отново стъпки. Вратата на тоалетната леко проскърца. И се затвори с леко щракване.
Юн се отпусна върху капака със сака в скута си.
Някой почука на вратата на кабинката му. Три пъти, съвсем леко, но явно с метален предмет.
Кръвта сякаш се отдръпна напълно от мозъка му. Не смееше да помръдне, затвори очи и притаи дъх. Сърцето му обаче биеше. В някаква енциклопедия прочете, че някои хищници долавят как бият изплашените сърца на жертвите им и ги намират именно благодарение на слуха си. В помещението настъпи пълна тишина. Чуваха се само ударите на сърцето му. Стисна силно очи. Трябва само да се концентрирам, помисли си той, и ще видя студеното ясно звездно небе през тавана, ще прозра тайния, но надежден план и логика на планетите, ще разбера смисъла на всичко това.
Последва неизбежният трясък.
Юн усети как въздушната струя удари лицето му и помисли, че е от изстрел. Предпазливо отвори очи. От мястото, където допреди малко имаше брава, се посипаха стружки, а вратата увисна накриво.
Мъжът пред Юн разтвори палтото си. Отдолу носеше черен смокинг и ослепително бяла като стените на тоалетната риза. На врата си имаше червено копринено шалче.
Облечен като за тържество, помисли си Юн.
Станкич вдиша жадно миризмата на урина и на свобода, докато гледаше свитата фигура на изплашения до смърт младеж, който разтреперан неудържимо, очакваше смъртта. При други обстоятелства Станкич би се запитал в какво ли се е провинило това момче със замъглен син поглед. Сега обаче знаеше каква е вината на осъдения да умре. И за първи път от разстрела на бащата на Джорджи по време на коледната вечеря в Дал убийството щеше да му донесе лично удовлетворение. Вече не се боеше от нищо.
Без да сваля револвера, погледна бързо часовника. До излитането на самолета оставаха трийсет и пет минути. Пред тоалетната забеляза охранителна камера. Явно и подземният паркинг подлежеше на видеонаблюдение. Налагаше се да действа веднага, тук. Да накара Юн да влезе в съседната кабинка, да го застреля, да я заключи отвътре, да се покатери по стената и да излезе отгоре. Щяха да намерят трупа чак когато дойде време да почистват тоалетната основно.
— Get out!71 — изкомандва той.
Юн Карлсен имаше вид на изпаднал в транс. Не помръдна. Станкич запъна ударника и се прицели. Най-сетне Юн бавно излезе от кабинката. Спря и зяпна.
— Полиция. Пусни оръжието.
С две ръце Хари държеше револвера, насочен срещу гърба на мъжа с червеното шалче. Вратата се хлопна с металично щракване.
Станкич изобщо не помръдна оръжието от главата на Юн Карлсен. Отговори с познатото на Хари английско произношение:
— Здравей, Хари. Имаш ли добра видимост за стрелба?
— Перфектна. Куршумът ще мине през задната част на главата ти. Казах ти да пуснеш оръжието.
— И откъде да съм сигурен, че наистина държиш оръжие, Хари? Все пак твоят револвер е в мен.
— В момента съм с револвера на мой колега. — Хари гледаше как пръстът му стисва здраво спусъка. — Як Халвуршен. Онзи, когото прободе смъртоносно на улица „Гьотеборг“.
Хари забеляза как мъжът пред него се вцепени.
— Як Халвуршен — повтори Станкич. — И кое те кара да подозираш точно мен?
— Следите от твоето ДНК в повръщаното до трупа. От твоя кръв по дрехите му. И показанията на свидетеля пред теб.
Станкич кимна.
— Ясно. Смяташ, че аз съм убил колегата ти. Тогава защо още не си ме застрелял?
— Защото между нас двамата има голяма разлика. Аз не съм убиец, а полицай. Затова, ако ме послушаш и оставиш оръжието, ще ти отнема само половината живот. Около двайсет години. Изборът е в твои ръце, Станкич.
Хари вече усещаше болка в мускулите на ръцете си.
— Tell him!72
Хари разбра, че Станкич говори на Юн Карлсен.
— Tell him!
Адамовата ябълка на Юн подскочи като поплавък на въдица. Той поклати глава.
— Юн? — въпросително се обърна към него Хари.
— Не мога да…
— Той ще те застреля Юн. Говори.
— Нямам представа какво искате да…
— Слушай, Юн — подхвана Хари, без да изпуска Станкич от поглед. — Нищо, казано от теб, с опрян в главата ти пистолет, не може да се използва срещу теб в съда. Разбираш ли? Няма какво да губиш.
71
Get out! (англ.) — Излизай! — Б.пр.
72
Tell him! (англ.) — Кажи му! (англ.) — Б.пр.