Тъмна е луната
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъмна е луната». Краткое содержание книги:
Игър се подсмихна нетърпеливо, а Мендарк потръпна.
— Как влязох си е моя работа — отвърна той нелюбезно, но се овладя и кимна на Лиан: — Наистина си проявил усърдие, но за жалост си закъснял. Златото беше в Хависард, само че ме изпревариха с някакъв си час. Когато дойдох на себе си, жената я нямаше и намерих скривалището празно.
— Колко удобно обяснение! — подчерта Игър. — Не се обиждай, но ще докажеш ли някак твърденията си?
— Няма как да ги докажа, разбира се! Ако толкова искаш, отиди да се увериш лично.
— Коя е била онази жена? Отговорът е важен.
— Можем само да се досещаме. Според мен беше Фейеламор.
— Твърде вероятно. Тъй… На плановете ни бе попречено — обърна се Игър към останалите. — Ако приемем, че Мендарк казва истината. Не бива да пренебрегваме и възможността да е потулил някъде златото, за да се възползва сам от него.
— Не бива — съгласи се Надирил, — аз обаче съм склонен да му повярвам.
Мендарк му се поклони присмехулно.
— Вие двамата сериозно улеснявате Рулке — укори ги библиотекарят. — Да продължим нататък.
— Как Фейеламор е проникнала в Хависард толкова скоро? — обади се мълчалата досега Малиен. — И как е напуснала крепостта?
— Има един-единствен отговор. Отворила е портал.
— И не е била сама!
— Хъм… — Игър вдигна голяма лупа пред очите си да погледне календара. — Видели са Фейеламор в Банадор точно преди… — запъна се за миг — …Мейгрейт да изчезне. А броени седмици след това ти си се натъкнал на нея в Хависард. Предположението за портала е най-правдоподобното. Има време да умуваме за какво й е златото и как да я открием. Струва ми се, че ще се заема лично с това. Стигнахме и до проблема с Лиан. Заварих го в архива на Съвета. Лиан, кажи ни истинските си подбуди да влезеш там.
— Търсех документи за Кандор.
— Лъжец! Заварих те в тайния архив, в самото хранилище!
Лиан се подвоуми.
— Хайде! — настоя Игър. — Може би животът ти зависи от отговора.
— Вратата беше отворена — плахо обясни Лиан. — Както и всички други врати в архивите.
— Примамили са те в капан! — поклати глава Надирил. — Ама че приумица, Игър… Това до голяма степен обезсилва обвиненията ти и ни кара да се усъмним в собствените ти подбуди.
— Не знам кое къде се съхранява в архива — продължи Лиан. — Още търсех, когато ти ме изненада.
Напомни им за съмненията си, свързани със смъртта на сакатото момиче, и обясни какво писмо от Кандор е намерил в Цитаделата преди година.
— Защо не ми каза още тогава?! — Мендарк удари с юмрук по масата. — Дай да видя писмото.
— Унищожих писмото в Катаза — укроти го Малиен. — Реших, че е по-добре тази кутия с тайни да не бъде отваряна.
— Фейеламор обаче я отвори. Трябва да знаем съдържанието на писмото.
— Разполагам с чернова — престраши се Лиан. — Намерих я в спалнята на Кандор. Имаше и по-късно писмо до Ялкара.
Каран извади писмата, които бе пазила грижливо толкова време. Игър ги прегледа нехайно и ги захвърли на масата.
— Само ни отвличаш вниманието!
Но Мендарк беше готов да си скубе косата.
— Лиан, защо не спомена и думичка по-рано? Ако знаех, че Кандор е подозирал Рулке, щях да се отправя веднага към Хависард. И щях да бъда там седмици преди Фейеламор! Щях да се сдобия със златото!
Отново го налегна безсилният гняв от провала, а заяждането на Игър, че може да ги е предал, го уязви още по-силно. Игър се изправи, лицето му се скова като маска.
— Съзирам и друго обяснение — заяви той мрачно. — Замислете се над уликите — документи, на които Лиан се натъква загадъчно, но признава пред нас, чак когато го принудим. Многобройни разговори с нашите врагове. Оправдава се убедително, както подобава на умел разказвач. Но дали е правдив? А вие ще повярвате ли на човек, който дни наред е оставал насаме с Рулке и с Фейеламор?
Мендарк подръпваше неспокойно брадичката си и поглеждаше към Надирил и Малиен.
— Фейеламор се появи и в Хависард да търси златото едновременно с мен. Как да повярвам, че е съвпадение?
— Изобщо не е съвпадение — отсече Игър. — Лиан бе осведомен какво търсиш. Знаем, че е сговарял с Рулке, а в Катаза — с Тенсор и Фейеламор. Търпението ми се изчерпа. Обвинявам го, че ни е предал на Фейеламор!
Лиан онемя от страх. Каран се изправи мигновено.
— Що за безсмислици! — изкрещя тя. — Изобщо не сме виждали Фейеламор през всичките месеци, когато пътувахме от Катаза до Чантед.
— Но тя беше тук съвсем наскоро — провикна се и Игър. — В тази зала, подслушваше на предишната ни среща.
— Какво?! — смотолеви Мендарк.
— Така е. Нищо не пречи и сега да разменя мисли с Лиан, както Рулке е достигнал до съзнанието му в Тулин.