Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

— Техният шеф, подполковник Елазар, е един от известните специалисти по въпроса. И говореха помежду си на иврит, в което не се съмнявам.

— Ти не знаеш иврит — възрази му Неслунд.

— Знам обаче как звучи ивритът и знам как звучи арабският език. Освен това имаме улики и няма никакво съмнение, а и един от хората, които са им съдействали, е жив и е арестуван.

Последното бе новина и за тримата. Суматохата, свързана с кървавата баня във Вигбюхолм, бе поизбутала настрани арестуването на Алоис Моргеястерн.

— Дори сте хванали един жив? — прошепна Неслунд, без да знае защо шепне.

— Да — каза Карл. — Казва се Алоис Моргенстерн, живее на “Флеминггатан”, шведски гражданин е и е помагал на спецотряда им. Той ни каза кога и къде трябва да бъде проведена операцията, докато бяхме у тях малко преди това. Именно неговият единен граждански номер си е бил записал Фолкесон и именно него е трябвало да провери, така че това въобще не е било телефонен номер.

И тримата заговориха едновременно, прекъсвайки се един другиго. Пощальона не разбираше за какъв телефонен номер става дума (дори не го бяха посветили в разследването и така и не бе чул за тази толкова малка, но важна подробност). Неслунд се чудеше как Карл е успял да научи името на шефа на специалния отряд, а Карл Алфред искаше да знае как този Алоис Моргенстерн им е разказал за самата операция.

— Ще започна с последното — каза Карл. — Аз и Фристед посетихме вечерта дома на Моргенстерн и го попитахме: “Кога и къде?” След това Апелтофт и аз заминахме за Вигбюхолм, а Фристед се върна отново тук, за да предаде Моргенстерн. Дежурният прокурор го задържа за опит за убийство, но доколкото разбирам, той е съучастник на убийци. Във всеки случай, в момента е там, където би трябвало да бъде.

— Как се случи всичко това, дявол го взел! — крещеше Неслунд. — Струва ми се, че ви заповядах да не се намесвате повече в разследването, а вие си знаете своето.

Карл сви рамене. Като се отчетеше конкретното развитие на събитията и резултатът от това случайно неподчинение, възраженията, така или иначе, нямаше да бъдат приети.

— И защо ви е разказал всичко това? — чудеше се Карл Алфред.

— Изплаши се. Мислеше си, че сме палестинци или нещо от този род, защото го разпитвах на английски — внимателно наблюдавайки реакцията им, отговори Карл.

Разбираше прекрасно, че разпитът с остър като острие на бръснач специален нож, опрян в гърлото, съвсем не е “по шведски”. Не виждаше обаче повод да разказва или да си признава това.

Неслунд оправяше с две ръце подгизналата си коса. Та нали до пристигането на Карл бе сигурен, че става дума за либийско-палестинска операция. А сега, въпреки либийските паспорти на престъпниците, бе ясно, че тримата мъртви са израелци, раненият също е израелец, а задържаният бе техен шведски сподвижник и не бе възможно да не се отчете това. Неслунд се взря мълчаливо в изцапания с кръв Хамилтън. Сега и самият той не разбираше какви неприятности си бе навлякъл, въпреки че усещаше как в скоро време можеше да бъде прекратено сътрудничеството им с израелците, а това, на свой ред, щеше да доведе до непредвидени резултати от “шведския” лов на терористи. Един от неговите хора бе убил трима, а може би и четирима от колегите им. Никога нямаше да му го простят.