Шерлок Холмс (Том 3) [bg]

Не след дълго часът настъпи. Смушихме се още по-навътре в тъмното, когато чухме външната врата да се хлопва. После до нас стигна острото прещракване на ключа и в стаята се появи американецът. Затвори внимателно след себе си и се огледа напрегнато, за да провери дали е в безопасност. После си свали палтото и се отправи към масата в средата с увереността на човек, който е съвсем наясно какво прави. Отмести масата, отмести килима под нея, нави го на руло встрани, извади от вътрешния си джоб длето, коленичи и енергично заудря по пода. Скоро чухме да се плъзгат дъски и след миг на пода зейна четвъртита дупка. Евънс Убиеца драсна клечка кибрит, запаля полуизгоряла свещ и потъна вътре.

Явно часът бе настъпил. Холмс ме докосна за ръката и двамата се промъкнахме до отворения капан. Но колкото и предпазливо да стъпвахме, явно старият под бе проскърцал под краката ни, защото внезапно американецът се подаде тревожно от дупката. Един миг ни гледа втренчено, в погледа му се четяха объркване и ярост, които постепенно се превърнаха в глуповата усмивка, когато осъзна, че към главата му са насочени два пистолета.

— Виж ти! — каза хладнокръвно, докато се катереше нагоре. — Май ме спипахте натясно, господин Холмс. Прозрели сте играта ми и сте ме водили за носа от самото начало. Е, сър, признавам, сразихте ме…

В следващия миг измъкна от пазвата си револвер и стреля два пъти. Усетих внезапно парване, сякаш допряха нажежено желязо до бедрото ми. Пистолетът на Холмс с трясък се стовари върху главата на мъжа. Видях го как се просна на пода и кръв обля лицето му, докато Холмс го претърсваше. После приятелят ми ме привдигна с жилавите си ръце и ме поведе към един стол.

— Нали не си ранен, Уотсън? За Бога, кажи ми, че не си ранен!

Струваше си да ме ранят, струваше си да получа безчет рани, за да разбера каква преданост и любов се криеха зад хладната маска. Бистрите му безпощадни очи се замъглиха за миг и строгите му устни затрепериха. За пръв и единствен път зърнах не само великия ум, но и голямото сърце. Всичките години на скромна, но всеотдайна помощ достигнаха върха си в този миг на откровение.

— Дреболия, Холмс. Безобидно одраскване.

Той сряза панталона ми с джобното си ножче.

— Прав си — извика и въздъхна с огромно облекчение. — Раната е съвсем повърхностна — лицето му стана каменно, когато се обърна към зашеметения ни пленник. — Извадихте късмет. Ако бяхте убили Уотсън, нямаше да излезете жив от тази стая. Е, сър, ще се опитате ли да кажете нещо в своя защита?

Явно не искаше. Само лежеше и гледаше навъсено. Облегнах се на ръката на Холмс и заедно надникнахме в тясната изба, зейнала под тайния капак. Вътре гореше свещта, оставена от Евънс. Очите ни различиха масивна ръждясала машина, топове хартия, шишета и няколко пакетчета, подредени на една масичка.