Червеният змей
- Автор: Бенгтсон Франс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Капсарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният змей». Краткое содержание книги:
После Олоф и Орм започнаха да се пазарят с готландците за солта. Бяха изненадани колко стиснати стават те, щом се отвори дума за сделки. Мнозина от екипажа имаха дял от кораба и товара му. Оказа се, че всички са от един дол дренки — весели и сърдечни, когато разговарят за други неща, но хитри и безскрупулни, когато въртят търговия.
— Никого не караме насила — рекоха те, — независимо дали се отнася за сол или за нещо друго. Но щом сте дошли да ни купувате стоката ще платите колкото ви искаме или ще си вървите с празни ръце. Вярно, по-богати сме от другите, но искаме да натрупаме още повече — готландците са по-умни от всички останали. Не крадем и не убиваме, както правят повечето, а увеличаваме богатството си с честна търговия. Знаем по-добре от вас каква е цената на солта сега. Да живее крал Свен, който ни даде възможност да качим цените!
— Не бих нарекъл умен онзи, който хвали крал Свен — горчиво отбеляза Орм. — По-лесно е да търсиш справедливост от пирати и убийци, отколкото от такива като вас.
— Често говорят така за нас — отвърнаха готландците, — но това не е честно. Погледни нещастния си брат. Той има сребро, и то не малко, но не сме му откраднали нищо — взехме си само това, което първоначално му бяхме поискали за път и храна. Други на наше място биха взели колана му, а него биха изхвърлили в морето. Но ние сме честни, макар и мнозина да мислят другояче. Е, ако носеше злато, нямаше да е в пълна безопасност. Малко хора могат да устоят на златото.
— Започвам да изпитвам горещо желание отново да тръгна по море — каза Орм — дори само за това, че може би. ще срещна кораб като вашия.
Търговците се засмяха и казаха:
— Мнозина споделят това желание, но онези, които се опитат да го осъществят, или никога не се завръщат, или си отиват вкъщи тежко пострадали. Искам да ти кажа, че сме силни и добри бойци и не се страхуваме да го покажем, когато е необходимо. Единствено от Стюрбьорн се бояхме — от никой друг. Но хайде, стига! Кажете ще купувате ли, или не? Още мнозина чакат ред.
Олоф купи колкото торби му бяха нужни и плати, без да говори много, но Орм изрази гласно своето недоволство, когато изчисли какво ще му струва. Брат му го докосна с ръка и разтвори дланта си. В нея имаше малка купчинка сребърни монети. Постави ги в десницата на Орм.
— Виждаш ли — рекоха готландците, — истината ти казахме — има много сребро. Сега не можеш да се съмняваш, че ти е брат.
Орм погледна, колебливо среброто. После каза:
— Аре, от теб мога да приема тези пари, но не си мисли, че съм скъперник или бедняк. Имам достатъчно и за двама ни. Просто е унизително да плащаш на търговци, особено като на тези тук.
— Много повече са от нас — рече Олоф, — а солта ни е необходима, колкото и да е скъпа. Но без съмнение човек трябва да е доста богат, за да търгува с готландците.
Сбогуваха се сдържано с тях и загребаха обратно към брега, после тръгнаха за дома. Орм не знаеше дали да се радва, или да тъгува, че води вкъщи един брат, който е така ужасно обезобразен.
По пътя, когато спряха да нощуват, Орм и Олоф се опитаха да разберат от Аре какво му се е случило. Олоф Пъстрата птица не си спомняше да го е виждал в Миклагард. Накрая, след като го разпитаха обстойно, успяха да разберат, че е бил капитан на един от бойните кораби на императора. Не бил обезобразен за назидание, а когато попаднал в плен след една битка. Олоф бе познал, като предположи, че това е работа на византийците. Повече не успяха да научат, макар че задаваха въпросите си много умело. Аре бе в състояние да отговаря само със знаци, които показваха съгласие или несъгласие, и много се измъчваше, когато не можеха да се сетят и да му зададат необходимия въпрос — тормозеше се, че не успява да насочи мисълта им. Разбраха, че е участвувал в някакво странно приключение, свързано с предателство и с доста злато, и че той има сведения, които иска да им предаде. Но всичките им усилия да разберат за какво става дума бяха напразни.
— Нямаме друг изход, освен да сме търпеливи — рече Орм накрая. — Безсмислено е да продължаваме да те мъчим с нашите догадки — това няма да доведе доникъде. Когато стигнем вкъщи, ще помолим свещеника да ни помогне; Тогава може, би ще се доберем до тайната ти, макар че не съм наясно как ще стане това..
А Олоф Пъстрата птица добави:
— Каквото и да ни каже, надали нещо би могло да ме изуми повече от факта, че е успял да стигне до дома и е прекосил толкова мили земя и море в безпомощното състояние, в което се намира. Сигурно има някакви изгледи да разкрием тайната му, щом е възможно да се случи нещо толкова невероятно. В едно съм убеден — няма да напусна Грьонинг, преди да съм научил нещо повече.