Вечният градинар
- Автор: Каре Джон льо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечният градинар». Краткое содержание книги:
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.
— Предполагам, че Маркъс ти ги е подарил — каза той, объркан от тази повторна проява на неправдоподобна за нея набожност.
Лицето й придоби най-печалното си намръщено изражение.
— Моето отношение е строго научно. Ако бог съществува, ще му стане приятно. Ако ли пък не, какво значение има? — Тя се засмя, при което се изчерви; той също се засмя.
Втората спалня беше в сутерена. Със зарешетения си прозорец, гледащ към градината, му напомни долния етаж у Глория. Той спа до пет сутринта, около час писа до лелята на Хам и после на пръсти се изкачи по стълбата с намерение да остави бележка на Лара и да си пробва късмета на автостоп до градчето. Завари я седнала до прозореца със запалена цигара в ръка, със същите дрехи, с които беше облечена предишната вечер. Пепелникът до нея беше пълен.
— Можеш да вземеш автобуса до гарата. Спирката е на ъгъла — каза тя. — Тръгва след един час.
Тя му направи кафе и той го изпи на кухненската маса. И двамата сякаш не бяха в настроение да обсъждат събитията от изминалата нощ.
— Може да са били обикновени крадци — подметна веднъж той, но тя не отговори, погълната от мислите си. После той я попита за плановете й. — Още колко време ще можеш да задържиш квартирата?
— Няколко дни — отвърна разсеяно тя. — Може би седмица.
— И какво ще правиш после?
— Зависи — отвърна тя. — Не е важно. Няма да умра от глад. А сега си тръгвай — каза внезапно тя. — По-добре да чакаш на автобусната спирка.
Когато той си тръгна, тя стоеше с гръб към него, наклонила глава встрани, сякаш се ослушваше за някакви подозрителни звуци.
— Ти ще бъдеш снизходителен към Лорбиър — заяви тя.
Дали това беше предположение или заповед, Джъстин така и не разбра.
20.
— Къде, по дяволите, си навира носа тоя ваш Куейл, а, Тим? — запита грубо Къртис, като завъртя огромното си туловище върху тока на обувката, за да погледне Донъхю право в лицето. Гласът му мощно отекна в стаята с размери на голям параклис, с гредоред от тиково дърво, масивни врати с панти като на затвор и африкански щитове, закачени по стените от декоративни дървени трупи.
— Куейл не е наш, Кени. Никога не е бил — отвърна стоически Донъхю. — Той си е чист дипломат.
— Какво му е чистото? Та той е най-големият хитрец и тарикат, който съм виждал. Ако толкова се тревожи за моя препарат, защо не дойде да ми го каже в очите? Вратата ми е широко отворена. Все пак не съм чудовище, нали? Какво иска тоя? Пари ли?
— Не, Кени. Мисля, че парите не го интересуват.
Какво гласище само, помисли си Донъхю, докато чакаше да узнае защо е извикан. Никога няма да се промени. Само знае да плаши и хленчи, да лъже и да се самоокайва. Но плашенето най-много му се отдава, поне засега. Този човек е лакиран, както си е с мръсотията. Призракът на гетото, откъдето е излязъл, никога няма да го напусне въпреки всичките учителки по правоговор, които идват нощем при него и си тръгват отчаяни.
— Какво го тормози толкова, Тим? Ти поне го познаваш, аз не.
— Жена му, Кени. Нещастен случай. Не помниш ли?
Къртис се извърна обратно към големия панорамен прозорец и вдигна ръце с дланите нагоре, сякаш молеше африканския здрач да вразуми глупците. Зад непробиваемото от куршуми стъкло се стелеха смрачените ливади на имението му, а отвъд тях в далечината се плискаше езерото. По склоновете на хълма блещукаха светлинки. Няколко подранили звезди се опитваха да пробият синкавата вечерна мъгла.