Магия за кинжал
- Автор: Керр Катарина
- Серия: kingdom of deverry #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магия за кинжал». Краткое содержание книги:
Жрецът се изправи и започна да рецитира закона.
— Никой не бива да вдига оръжие срещу гуербрета. Защо? Защото гуербретът представлява самата плът на закона и в дома му не бива да се пролива кръв. Защо? Защото нито един благородник не би могъл да раздава правосъдие, ако очаква осъденият да си отмъсти с меч в ръка.
Жрецът отново седна.
— Затова се полага изкупление — каза Рийс. — Ако коленичиш и ме помолиш за прошка, ще я получиш.
С диво усилие Родри скочи на крака.
— Няма. По-добре да увисна на въжето.
Тълпата ахна и замърмори — Родри дори чу как Джил му крещи да падне на колене — но той продължаваше да гледа Рийс право в очите.
— Давам ти още една възможност. Моли се на колене.
— Няма.
— Последна възможност. Моли се на колене.
— Няма.
По устните на Рийс трепна кръвожадна усмивка. Родри стисна зъби. Нямаше да се пречупи. В името на всички богове, този път щеше да срещне смъртта като мъж и да изкупи позора си.
— Не ми оставяш друг избор, освен да те обеся.
Кълин изскочи от тълпата и се хвърли на колене пред гуербрета.
— Ваше превъзходителство! Снощи ми дадохте честна дума, че животът на моя господар е в безопасност.
Рийс шумно ахна. Лицето на Кълин беше тъй безизразно, че всички, които го познаваха, ясно разбраха — той бе предвидил какво ще стане и си бе осигурил подходящо оръжие. Очевидно Рийс също разбра, защото отметна глава и погледна капитана с високомерна, безлична ненавист.
— Вярно е. А един Мелуейд не нарушава честната си дума. Много добре, капитане. Отменям смъртната присъда на господаря ти и го осъждам на изгнание. — Той се обърна към Родри. — Прогонвам те от земите си и от земите на верните ми васали, а освен това ти отнемам всички звания, владения и имоти с изключение на един кон, един кинжал, две сребърни монети и чифт дрехи. Вече никога не изричай името Мелуейд, защото водачът на клана те лишава от него.
Докато пазачите срязваха ремъка около китките на Родри, в съдебната зала царуваше пълна тишина; после от гърдите на Ловиан се изтръгна жален стон, който разкъса като деомер всеобщото вцепенение. Зрителите започнаха да си шушукат, после гласовете им бликнаха все по-високо и Рийс трябваше да се разкрещи, за да въдвори ред. Когато отново настана тишина, той се обърна към Родри.
— Имаш ли да кажеш нещо за присъдата?
— Имам. Ти най-после получи онова, което искаше през цялото време, нали? След смъртта на майка ни ще заграбиш данъците от тиеринството. Надявам се да похарчиш добре и последната проклета монета. Дано да ти приседне залъкът, купен с тези пари.
Лицето на Рийс стана пурпурно. Само масата му попречи да се хвърли напред. Родри отметна глава и се разсмя.
— Някой ден бардовете ще възпеят това. Алчният гуербрет, който толкова ламтял за пари, че съсипал живота на собствения си брат.
Жреците скочиха, сграбчиха Рийс за ръцете и го дръпнаха да седне.
— Много добре — изръмжа той. — До залез слънце да си напуснал земите ми. След това тежко ти, тъй че гледай да яздиш на изток колкото можеш по-бързо.
Кълин остави ридаещата Ловиан при жените и изтича след стражите, които извеждаха осъдения. Настигна ги край портата тъкмо когато блъснаха Родри до стената и изръмжаха да не мърда докато не му доведат кон. Пристъпът на безумие бе отминал и Родри погледна Кълин със замъглени очи.
— Благодаря, капитане и извинявай. Но по-скоро бих предпочел да пукна, отколкото да коленича пред Рийс.
— И аз бих постъпил така, милорд.
— Вече никога не ме наричай милорд.
— Добре, Родри.
Родри опита да се усмихне. Кълин се запита дали младежът няма да заплаче; не би го упрекнал за това.
— Слушай, момко. На десетина мили преди Абернауд има село и кръчма, наречена „Сивия козел“. Иди там, кажи на собственика, че си ми познат и той ще те укрие за известно време. Ще ти пратя по някое от момчетата одеяла и малко пари.
— Ако Рийс разбере, ще те убие.
— Няма да разбере. Веднъж вече го надхитрих, нали?
Усмивката на Родри беше само печална сянка от някогашното веселие.
— Помъчи се да мислиш, момко — настоя Кълин. — Не ни остава много време. Какво ще правиш сега? Ще отидеш ли да молиш за подслон при някой от враговете на Рийс?
— По-добре да умра от глад.
— Така си и мислех. Тогава вземи моя сребърен кинжал. Ако някой попита защо е с моята емблема, просто кажи, че аз съм те въвел в занаята.
Родри го погледна, опита се да каже нещо, после отрицателно поклати глава — отново и отново, все по-силно и по-силно, сякаш отчаяно се мъчеше да отрече всичко ставащо в този момент. Кълин го сграбчи за раменете и го разтръска.