Катедралата
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Йоцова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катедралата». Краткое содержание книги:
Член на терористична организация е замислил брилянтен акт — превземането на катедралата „Свети Патрик“. В храма полицията се изправя пред отлично организирана смъртоносна зона, заложниците — пред смъртта, а терористите — как да постигнат своите искания в един дуел на нерви, достойнство и предателство…
Морийн облегна гръб на скамейката. Бакстър остана неподвижен за малко, после отиде до нея. Тя вдигна поглед към него и протегна ръка. Той я взе и седна много близо до нея, така че телата им се докоснаха. Огледа трепкащите сенки наоколо.
— Опитвах да си представя как ще свърши всичко, но…
— Никога нищо не става според очакванията ни… аз никога не съм очаквала ти да си тук…
Той я стисна по-силно.
— Страхувам се.
— Аз също — помисли малко и се усмихна. — Но ние го направихме, нали? Не отстъпихме и на инч.
Той отвърна с усмивка:
— Наистина не отстъпихме.
Флин се взря в тъмнината отдясно и видя с изненада празния трон. После надникна през ажурната дървена преграда към платформата на органа до светилището. На конзолата над клавиатурата стоеше запалена свещ и за миг му се стори, че Джон Хики седи пред нея. Премигна и от гърлото му неволно се надигна звук. Пред органа, с ръце върху клавишите, седеше Педар Фицджералд. Тялото му беше изправено, но леко килнато назад. Лицето му бе обърнато към тавана, сякаш всеки миг щеше да запее, Флин успя да различи тръбата, която стърчеше от устата му, мъртвешки бледата кожа и очите, които изглеждаха живи от пламъчето на свещта, трепкащо в тях.
— Хики… — каза тихо на себе си. — Ти, мръсен, долен, извратен… — вдигна очи към балкона, но не успя да види Мегън и се концентрира отново върху предните врати.
Стана 5,20, после 5,25…
Флин надникна зад колоната отзад и видя Морийн и Бакстър сгушени заедно. Остана загледан в тях за известно време, после откъсна поглед и се обърна към преддверието. 5.30. В неподвижния студен въздух надвисна напрежение. Беше толкова осезаемо, че се усещаше в пулсиращите гърди, в потните чела, в горчивата слюнка. Можеше да се види в танцуващите светлосенки и да се помирише въпреки горящия фосфор.
Стана 5,35 и в умовете на всички започна да се заражда мисълта, че вече бе прекалено късно, за да се проведе атака, която да послужи на някаква цел.
В дългата Югозападна галерия Джордж Съливан остави пушката си и вдигна гайдата. Стисна меха под мишница и преметна трите ручила върху рамото си. Постави пръсти върху осемте дупки и налапа мундщука. Противно на всички заповеди и на здравия разум, той засвири. Бавната натрапчива мелодия на „Изумителна благодат“ се понесе от пискуна, а трите ручила пригласяха плътно.
Съвсем леко, почти незабележимо, напрежението спадна, бдителността отслабна и всичко се смеси с най-примитивната от всички надежди, че ако си очаквал нещо ужасно и си го видял в представите си до най-малката подробност, то няма да се случи.
Книга V
Нападението
Всички келти от Ирландия са създадени от Бога луди. Защото техните воини са весели, а всичките им песни тъжни.