Столетие на чакалите

Мнимият Ленън сега вече всекидневно гледал да види пред дома „Дакота“ истинския Ленън. Понякога вървял на няколко крачки от него, друг път вземал такси и следвал колата му. Но даже и тук никой не го забелязвал. Доста такива луди запалянковци се шляели пред входа.

Психиатрите се опитваха да открият мотива за убийството. Почитателят уби почитания „бог“. Защо? Невменяем ли е? Защо се е представял като Ленън, защо му е подражавал в облеклото и дори в брака? Искал е да се отъждестви с него и може би тъкмо това е станало в обърканите му мисли. Някои експерти изказаха предположението, че това е известен вид самоубийство. Чапмън се е смятал за Ленън и когато го е убил, той всъщност се е самоубил.

В 20-и полицейски участък заместник-прокурорът на нюйоркския съд Ким Хофгреф обвинил Чапмън в убийство по низки и нечестни подбуди и пратил престъпника в ареста. Убиецът не се учудил, не се отбранявал, не протестирал.

— Дяволът ми прошепна — само смънкал и спокойно влязъл в килията. Когато го водели към съда, му слагали, непробиваема жилетка и го придружавали четиринадесет полицаи — да не би случайно някой от почитателите на Ленън да се опита да изиграе ролята на отмъстител. Всички осъдиха постъпката на Чапмън, но не и неговата жена Глория. Само шест часа след арестуването му се обадила от Хонолулу в затвора:

— Обичам те! Прощавам ти! Винаги всичко съм ти прощавала.

Тя бе единствената. Всички останали осъдиха убиеца, защото Джон Ленън бе изключителен композитор и певец и независимо от всичките му ексцентричности, в живота бе добър човек. Чапмън подписва признанието си пред съдия-следователя и спокойно влиза в килията. Там разбива телевизора, катери се по решетката и пищи като маймуна, заплашва охраната и лекарите, че ще ги убие. Прехвърлят го в затворническата болница „Белвю“, където изследват психическото му състояние. Не откриват, че е невменяем. През август 1981 г. го осъждат на доживотен затвор при условие, че няма да бъде освободен по-рано от двадесет години.