Ръкописът на Чансълър
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
Вратата се разтвори. Тъмните очи на бригадния генерал гледаха сурово.
— Добър вечер, генерале. Майор Браун ви праща своите извинения. Данните за Часонг така го разстроиха, че той не пожела да говори с вас. Чака ме в дъното на улицата.
— Така и предполагах — невъзмутимо отвърна Рамирес. — Или докторът има къса памет, или смята другите за късопаметни. Макандрю направи доктор от фелшерчето в Корея. От момчето, което имаше любов с дъщеря му. — Той погледна встрани от Чансълър, вдигна ръка и два пъти я размаха във въздуха.
Това бе сигнал.
Питър чу вой на автомобилен мотор. Извърна глава. Блеснаха фаровете на кола от Военната полиция. Тя бързо набра скорост и се понесе към дъното на улицата, после спирачките изскърцаха и спря под уличната лампа. Двама войници скокнаха навън и се затичаха към друга една фигура. Човекът побягна, но не се оказа достатъчно бърз.
Чансълър видя как заловиха майор Филип Браун, поведоха го към полицейската кола и го хвърлиха вътре.
— Сега вече никой не ви чака — каза Рамирес. Питър яростно се извърна към него и стисна с ръка оръжието.
Но се спря. Срещу него бе насочен автоматичен пистолет, 45-и калибър.
— Само да посмеете!
— А защо не! Докторът ще бъде държан в изолация, всякакви посещения, всякакви обаждания, всякакви контакти с външния свят ще бъдат забранени. Такива са мерките спрямо офицери, които нарушават строгите правила за опазване на държавната тайна. Заповядайте, мистър Чансълър!
39
Влязоха в кабинета на Рамирес. Зениците на генерала се разшириха, устните му се разтвориха и той отпусна оръжието.
„Мисли за литературата, винаги търси упование в литературата — мислеше си Чансълър. — Действителността лежи в литературата, нейното въображение е по-могъщо от всякакво оръжие.“
— Къде е това писмо? — каза генералът.
Питър го бе излъгал, че е написал подробно писмо за същността на събитията в Часонг и го е изпратил в Ню Йорк, с копия до главните ежедневници, до Военната комисия към Сената и до военния министър, в случай че Рамирес откаже да сътрудничи.
— Писмото е вън от властта ми. Както и от вашата. Не може да го проследите, не може да го спрете. Ако утре до обед аз лично не се появя в Ню Йорк, писмото ще бъде отворено. Историята на Часонг ще бъде в ръцете на най-свирепия редактор.
— Той ще се съгласи да го изтъргува срещу живота ви — предпазливо започна Рамирес. Напразна заплаха. Гласът му не прозвуча убедително.
— Не вярвам. Той сам ще прецени тежестта на нещата. И ще поеме риска.
— Има и други важни неща! Те са извън нас!
— Вярвам, че сте успели да се убедите в това.
— Така е! Една грешка в командуването, едно съвпадение на обстоятелства, което може би няма да се повтори и след хиляда години. А вие искате да лепнете на случая клеймо, каквото не заслужава.
— Разбирам. — Чансълър сведе очи към оръжието. Генералът се подвоуми, после остави пистолета на масата. Но не се отдели от нея. Оръжието му бе съвсем подръка. Питър кимна в знак на одобрение към този жест. — Разбирам — продължи той, — това е официалното обяснение. Случайна грешка. Съвпадение. Ала цялата войска в Часонг е била съставена от негри. Над шестстотин убити, господ знае колко безследно изчезнали — и все черни.
— Така беше.
— Не беше точно така! — възпротиви се Чансълър. — Тогава нямаше сегрегационни батальони.
Рамирес го изгледа презрително:
— Кой ви каза?
— В 48-а Труман издаде указ. Всички войски трябваше да бъдат смесени.
— Въпреки експедитивността — каза генералът с равен, монотонен глас — и нашите служби, както навсякъде, не бързат.
— Искате да кажете, че причината е в забавянето? Вашето неподчинение на заповедта на президента завърши с поголовното клане на негърските войски!
— Точно така. — Генералът пристъпи крачка напред. — Това бе съпротива срещу една безразсъдна политика! Но, за бога, знам как превратно ще бъде разтълкувано това от радикалите в страната! И вън от нея!
— Мога да си представя. — Питър видя искрица надежда в очите на Рамирес. Войникът бе протегнал ръка към спасителното въже и за един кратък миг дори повярва, че се е уловил за него. Чансълър веднага промени тона си, за да се възползува от лъжливата надежда у генерала. — Но да оставим настрана жертвите, макар и за миг. Какво ще кажете за Макандрю? Каква е неговата роля в Часонг?
— Отговорът ви е известен. Когато се обадихте, аз ви наговорих неща, които не би трябвало да казвам.
Отговори без колебание. „Лъжата се е вкоренила дълбоко“, помисли си Питър. Страх от разкритието на две дела терзаеше Рамирес — едното бе много по-страхотно и затова той гледаше да изнесе на преден план другото и подхвърляйки лъжливи сведения, да възпре разкритието на по-чудовищното му деяние. Какво бе то, че така се плашеше?