Военна морга

— Защо да се измъкне?

— Само ти казвам, че този случай може да ни създаде проблеми. Няма да сме в безопасност, ако я освободят. Никой от нас няма да е в безопасност.

Настани се в другия край на леглото, матракът хлътна, а аз изведнъж се оказах нависоко, докато той се наместваше удобно, потупваше Сок и ми разказваше за наетата от Дон „дупка“, която полицията и ФБР разкрили. Едностаен апартамент в Ривиър, досами Бостън, където пребивавала, когато не била с Илай Голдман, с биологичния си баща Джак Филдинг или когото успеела да оплете в мрежата си в един или друг момент. Марино извади айпада от кутията и го включи, докато ми разказваше, че им отнело доста време с Луси и още няколко полицаи да открият онази „миша дупка“, апартамента на Дон, да прегледат компютъра й и вещите й, включително всичко, отмъкнато от нея.

— А майка й? — попитах. — Някой разговарял ли е с нея?

— Дон от години е била в контакт с нея, посещавала я от време на време в затвора в Джорджия. Нееднократно се свързвала с нея и с Филдинг. Лепвала се, когато имала нужда от нещо — първокласен манипулатор и използвач.

— Майка й знае ли какво й се е случило тук?

— Защо ти пука за някаква проклета изнасилвачка на деца?

— Отношенията й с Джак не са били толкова прости. Нещата не могат да бъдат обяснени така просто, както ги формулира току-що. Ще ми е неприятно, ако разбере от новините за случилото се с дъщеря й.

— На кого му пука?

— На никого не пожелавам да разбере подобно нещо по такъв начин — отвърнах аз. — Не ме интересува за кого става дума. Връзката й с него не е била толкова проста — повторих. — Винаги е така с подобни отношения.

— За мен нещата са съвсем черно-бели.

— Ако разбере от новините… — започнах и осъзнах, че непрекъснато повтарям едно и също. — Ненавиждам подобни неща. Такъв нечовешки начин хората да научат за ужасяващи събития. За това ме е грижа.

— Клептоманка — възкликна Марино; вниманието му беше изцяло погълнато от айпада и намереното от инспекторите в апартамента на Дон Кинкейд.

Очевидно е била съвестен клептоман, ако цитирам Марино. Вземала си сувенири от всякакви хора, продължи той, включително предмети, отмъкнати от хора, за които нямахме и най-малка представа. Някои от откритията на инспекторите до момента обаче бяха идентифицирани като бижута и редки монети на семейство Донахю, както и няколко музикални ръкописа с автограф. Мисис Донахю едва ли подозираше, че липсват от семейната библиотека.

В заключено ковчеже в гардероба в апартамента на Дон беше намерено оръжие, за което се предполагаше, че е отнето от колекцията на Филдинг. Там беше и брачната му халка. В същия сандък имаше спортна чанта с аксесоари за бойни изкуства, а в нея — черен сатенен колан, бяло кимоно, спаринг принадлежности, кутия за обяд, пълна с ръждясали Г-образни гвоздеи за дюшеме, чук, чифт детски маратонки за таекуондо „Адидас“, с които се смяташе, че е бил Марк Бишъп, докато е упражнявал ритници в задния двор в късния следобед, когато е бил убит. Никой обаче не беше сигурен как Дон е успяла да придума момчето да легне по лице на земята и да й позволи да започне с него някаква ужасяваща игра, в която „наужким“ да забива пирони с чук в главата му, или по-конкретно, да забие първия пирон.